Поезия

Велин ГЕОРГИЕВ е роден в Пиринския край. По професия е журналист.
Автор е на над двадесет стихосбирки, сред които "Душа на кръста", "Птичка божия", "Адски камък", "Код", "Акт", "Белязано дърво" (избрано) и др. Между книгите му за деца е поетичният сборник "Път на мравката". Сред книгите му с документално-художествена есеистика по-значими са "Видовден", "Атавизъм", "Файтонът с пегасите", "Небесна колесница", "Файтонът и неговите пеещи щурци". Създател е на националния литературен салон "Старинният файтон", в който е организирал над 630 премиери на новоизлезли български поетични книги, художествена проза и публицистика.
Предлаганите нови стихотворения са от бъдещата му стихосбирка "Часът на единака".

Мигът преди разстрела

      Разстрел.
      И след разстрела - червеи.
                Никола Вапцаров

Този кол,
за който е завързан Никола...
Тази нула
срещу него на дулото...
Този миг
е нероден историк...
Този миг
е с молбата на майчин език...
В този миг, пренапрегнат за мъст,
ще помръдне ли царският пръст.
Този миг,
който царят пропуска,
преминава към пръста на спусъка...
Този миг
си има войник...
Вик.
И цевта е с изплезен език.



Бог

Денят едва-едва започва.
Шестнадесети януари...
И аз не спя, и ти не спиш навярно...
Цитирам те по-точно.

А ти ме гледаш от корицата
на своите Моторни песни...
Да те попитам ли сега къде си,
на слово и на дело рицарю...

Как искам да ми кажеш: Тук съм...
И аз ще знам, че ме цитираш...
Духът ми ден и нощ те дири,
макар да си във тези букви
на будното ти слово живо,
в крилатите Моторни песни...
Но ти ми казваш с поглед: Нейсе...
Денят започва. Ти отиваш...
Отиваш ли, или се връщаш
като далечен и неискан гостенин...
Дали не си издирваш костите...
А уж си тук, май ми се мръщиш...

Във твоя поглед се смалявам, чезна...
Потъвам, а не искам... Тук съм,
опитвам се да кажа... Кукиш...

Поне си имаш Бог, Поезийо.




Последно умиране

     В памет на Луна Давидова

Да заспиш - малка смърт.
Да умреш - казват сън е.
Няма как да не бъдем и в двете.
Все едно, че си кърт...
Все едно - ще потънеш
във цветя, без да станеш на цвете.

Ще стартираш оттук.
Нещо като рали
в кръговрата за трансформиране.
Хич да ти не пука,
щом ти кажат - пали.
Вече няма друго умиране.

Това тук беше шанс
да се срещнем в аванс.
А нататък е ида, да вида...
Май ще бъхтиш пеша.
Нали виждаш, душа,
що задушница, що панихида.

7-8 февруари 2010



Десантът на другата реалност

    Всяка революция крие в себе си
    Своята смърт, но и след смъртта си
    оставя неизтриваем генетичен белег.
                        Анжел Вагенщайн

Чуй ме, Друга Реалност,
пак от теб ми говори
точно днес мойта Муза.

Тук е всичко банално.
Гледам трите опори -
Сталин, Чърчил и Рузвелт.

Ала хит е пак Хитлер.

Затова ли кръжиш, затова ли,
моя Друга Реалност - Поезийо,
над главите ни ниско прелиташ
и ни шепнеш: Без Хитлер, без Сталин...

Но затвор е светът. Как да влезеш
и да кажеш: От днес тази крепост
няма нужда от креп...

9 май 2010