Поетичната авантюра на Венета Арахангелова
/ брой: 257
Поставям името на поетесата в заглавието на своя отзив за стихосбирката й "Авантюра", защото самото й име е авантюра за мен. Има една друга Венета в необозримия пейзаж на поетичната държава. Мила ми Венето... И тези арахангели във фамилията й. Изглежда тук името си е казало думата, защото Венета Арахангелова е поет сред мъжете на България. И аз не се изненадах от появата на тази й стихосбирка. Програмното стихотворение е нейният автопортрет. Затова ще погледна на него обратно - ще го цитирам авантюристично - отзад напред, за да докажа нея, не себе си.
Явявам се в деня им и в съня.
Юдейски ме предаваха и криха.
Щастлива бях във голия си път.
Шушукаха какво ли не върбите.
Часовникът стрелките беше спрял.
Цъфтяха слънчевите теменуги.
Хиените ме следваха със страх.
Фалшива само не успях да бъда.
Това е финалът на първото, програмно стихотворение. А то започва: "Аз бях на път докрай да изгоря..." Категорична мъжкодана.
Акростихът е нашата азбука. Едва ли има поет, който да не е правил словесна еквилибристика, подхвърляйки думите, както фокусник в цирка топчета. Венета Арахангелова обаче е поетеса с характер и знае, че играта с думите не е шега работа. Тя разтваря цялата си природа в буквите, извиквайки думите от дълбочините на културните пластове на цивилизациите и придавайки им блясъка на своята неспокойна душа, те започват да изхвърлят искри, обвиват се в пламъци.
След програмното стихотворение всяка буква започва да завихря своя хоровод от думи. Защото авантюрата е силното поетично преживяване.
Онази обич си отиде, отшумя.
О, огнен обръч още ме изгаря.
Мъжкото момиче на българската поезия предизвиква събратята си. И ги кани на авторски рецитал днес, 5 ноември, от 18 ч. в Националния литературен салон "Старинният файтон", където ще разкрие поетичната си авантюра от А до Я. В ушите им ще отекне признанието й: "Мрачна съм. Мъчна съм. И съм могъща." Гарантирам ви.