Плодоносен сезон
/ брой: 128
Природата сякаш сама определя кой с кого може да бъде приятел... - тази мисъл на писателя Димитър Гонов ме накара да се вгледам с благодарност в неговата природа, която повече от половин век ме задържа при себе си с любопитство. И друг път съм казвал, и сега ще повторя, че ние с него сме земляци и връстници, но Словото е онова, което ни свързва. Чета сега новия му сборник с разкази и новели "По тънките релси на нощта", излязъл явно за близката вече негова юбилейна годишнина - роден е на 16 юли 1933 г. - и се радвам искрено на непомръкващото му художествено слово, което стана неговия най-дълъг и продължаващ топъл плодоносен сезон. Този сезон започва някъде преди промяната на обществената система, макар разликите в предишния и сегашния Гонов да не са видими. Видимото за мен е характерът и безрезервната отдаденост на литературното творчество и може би това е и най-здравата ни връзка. Затова в самото юбилейно навечерие искам да му кажа, че новата му книга е едно витално негово пространство от жизнения му свят, населен с реални люде, които се движат по криволиците на живота, драматургично се сблъскват, но се разминават все пак пластично. Защото във всеки ред е авторът с неговия благ и благороден нрав.
Топла, панорамна книга. Уж разкази и новели, уж всеки текст е сам за себе си, а в края на краищата всички са във влаковата композиция на живота, тя се движи "По тънките релси на нощта".
Искам да му кажа, че този текст, дал заглавието си и на сборника, е архитектурата на неговото общежитие, в което се движи и диша многоликото му братство. Насрочената абитуриентска среща 15 години по-късно е вълнуващо събитие, около което авторът е разположил своите герои в действие. Ето и фрагмент: "Главното, с което ги обединяваше и изравняваше юбилейната нощ, не се изразяваше нито в мястото на срещата, нито в обстановката, нито в яденето и пиенето, нито в музиката и танците, нито кой как изглежда и кой какво е постигнал за тия петнайсет години... То се съдържаше и в най-висока степен се изчерпваше в... спомените... Те ги люлееха по-силно от виното, по-нежно от докосването, по-красиво от жестовете и емоциите..."
Цитатът свърши, а ето, че ми се дощя да се хвана "За всичко са виновни славеите" - разказ, а поетът Гонов е дал воля на лиричната си душа. Тази лирична душа е навсякъде в сборника, който ме задържа при приятеля с авансовото БРАВО. Бъди щастлив!
------------
Книгата ще бъде представена от НЛС "Старинният файтон" на 7 юни от 18 ч. в Централния дом на архитекта, ул. "Кракра" 11. За книгата и автора ще говорят Велин Георгиев и Красимира Кацарска. Ще има авторски рецитал.