Откога живеем така?

Преди дни бях поканен да бъда модератор, или конферансие, на едно брюкселско събитие - "Ден на добрите новини" от България, организирано от Бриджит Чарнота, шефката в Еврокомисията, която отговаряше за България в периода на предприсъединяването.
Поканата ме изненада, но не можах да откажа. Познавам Бриджит Чарнота като взискателна висша чиновничка от Великобритания (фамилното й име издава полски корени), която беше строга господарка спрямо България. След като страната ни стана член на ЕС, тя се пенсионира. И едва тогава показа истинското си лице и голямото си сърце. Бриджит се посвети да помага на България и на българите, с лични средства и в свободното си време.
Дадох си сметка, че бившата шефка в Еврокомисията иска да компенсира вредите, които британският евроскептичен печат нанася всекидневно на България. Известно е, че тамошните таблоиди представят българите като примитиви, които от 1 януари 2014 г., когато паднат ограниченията за работа, ще плячкосат Острова. Във всеки случай, Бриджит представи два британски проекта, единият имащ за цел да покаже България в най-добрата си светлина пред чужденците, а другият - да вдъхне надежда на българите, че и с малко пари е възможно да се направи нещо за най-бедните хора в една страна, в която най-много липсва човечност.
Ще кажа набързо, че първият проект беше на Барбара Пейдж-Робъртс, превърнала България в своя родина от 1995 г. и разработила апликация, представляваща колекция от най-прекрасните изображения от България. Едно малко тайно оръжие, което би позволило на всеки притежател на смартфон, таблет или лаптоп мигновено да натрие носа на всеки, който би казал, че България е кофти страна.
Вторият беше на Мик Купър, майстор готвач, който продал къщата си в Англия, за да развие своята благотворителна дейност във Видин. Създател е на сладкарницата "Феникс", където обучава и дава професия на деца от социалните домове и която планира да развие в мрежа в цялата страна. Те произвеждат прекрасни сладкарски изделия, достойни за света на богатите, но достъпни за най-обикновените хора.
Имаше и български проекти, които се бяха прикачили към мероприятието. За съжаление повечето (не всички) имаха комерсиална или дори политическа окраска.
Проявата беше представена като усилие за подобряването на имиджа на България. Но със същия успех то си беше събитие за измиване на лицето на Великобритания пред българите. Все едно, радвам се, че бях съпричастен. Има нужда и от двете. Да можеше и България така да се грижи да имиджа си.
Когато Мик Купър разказваше за неговия проект и за постигнатите резултати, въпреки големите трудности, гласът му се разплака. Намесих се, за да му помогна, но моят глас също се разтрепери. Силната човешка емоция се предава лесно. Усетих, че той по един начин си е представял работата си, но друго се е получило. Действителността в България се е оказала по-сурова, отколкото е очаквал, и ентусиазмът е отстъпил място на други чувства.
Стана въпрос и за това, че нашите митнически власти, които иначе не забелязват цели тирове с контрабандни цигари, разплакват мамицата на благотворителните организации заради скромните им пратки. Майка Тереза е имала късмет, че е помагала на бедните в Индия, не в България.
Не зная дали Барбара планира да качи и българска рок музика на апликацията си, но напоследък ми се върти в главата песента на групата "Атлас" "Древноримски гадател" (1989 г.). Това е българска песен на планетарно равнище. Дюран Дюран или дори Пинк Флойд биха се радвали да имат такова парче          https://www.facebook.com/ilikebgmusic/posts/357765740931631, текстът http://tekstove.info/browse.php?id=11058 е гениален, а непрекъснато повтарящият се рефрен "Откога живеете така?" е емблематичен.
Тази музика е продължание на заклинанията на древните магьосници пред племето и пред огъня.
Понякога музикалните заклинатели събуждат народа, друг път не. "Атлас" излязоха с това парче през преломната 1989 г., но българите не променят начина си на живот и живеят "така", вярвайки и хващайки се отново и отново на фалшиви пророци.
Бих предложил тази чудесна инициатива, Денят на добрите новини, да приеме тази песен като свой химн. Дано "Атлас" да не поиска пари, защото не се прави така. А и безплатната реклама струва повече.