От надежда - в заплаха?
/ брой: 160
Сякаш беше вчера. От първи януари 2007-ма България стана пълноправен член на Европейския съюз. То бяха розови надежди, възторзи, масово пеене на "Ода на радостта", някои проляха и сълзи. А всъщност вече си тече седмата година от нашето равноправно членство. Както казва древногръцката поговорка "Всичко тече, всичко се променя..."
И каква стана тя? Преди дни господа посланиците на две велики сили - Германия и Франция, също равноправни членове на ЕС, казаха в прав текст, че е недопустимо това олигархично управление в страната ни. "Майка му стара!" (както би възкликнал нашият Ганьо Балкански), минаха броени седмици от изборите и големите батковци от ЕС разкриха олигархията в България. Досега въобще нямаше олигарси у нас - ама на, достатъчни бяха едни избори, за да избуят богаташите му с богаташи, като някакви плевели! Кога по-рано, през тези двайсет и три години, е имало олигарси, крадливи новобогаташи у нас? Никога. Само бедни и честни политици, със старо, измачкано шлиферче подръка и сандвич в джоба, увит в стар вестник. Ама да не си мислите, че някой у нас е имал "мерцедеси", "беемвета", огромни вили и тлъсти банкови сметки? Нищо подобно. Всичко това се разви сега в тия няколко следизборни седмици, в които властта поеха БСП и ДПС. И това явление заслужава наистина укора на господата посланици...
Преди дни госпожа Пръмова - Кунева заяви, че становището на въпросните двама посланици било само предупреждение. След това (олеле!) следвало изгонването с шут на България от ЕС. Ама тъй де! Олигарси, демонстрации, свирки разни. Къде се е виждало такова нещо в рамките на Съюза. Там няма никакви олигарси и никакви вълнения. Само в България се случват подобни неща и заради това тя заслужава тъжната си съдба...
А сега - малко по-сериозно. Наистина толкова плашливи, толкова податливи на размахване на пръст, толкова послушни и комплексирани ли са българите? Убеден съм, че не. Но, за съжаление, същото не се отнася за господа управляващите. Само преди броени месеци солиден немски вестник го каза в прав текст: прекаленото послушание на кабинета "Борисов" пред Брюксел докара България до това тежко положение. Но г-н Борисов не е сам, пред него има редица български управляващи, които в последните години са казвали само "Йес!" на чиновниците от ЕС. Може би са мислели за добруването на България, може би са искали да ги сметнат за ученици-отличници, а може би нещо друго...? Още се чудя, защо по времето на г-жа Пръмова - Кунева като преговарящ за влизането на страната ни в ЕС "загинаха" четири от шестте централи на АЕЦ "Козлодуй"? След като послушно ги затворихме, се оказа, че няма никаква писмена директива от Брюксел, нареждаща изрично това действие...
Но да не се връщаме толкова назад. В началото на годината висшият чиновник от ЕС, г-н Ахил ван Ромпой (когото един британски депутат оприличи на "беден и нещастен, пенсиониран счетоводител"), размаха предупредително пръстче на България. Ако предизборно (перифразирам) България посегнела на ЧЕЗ, Брюксел ще вземе много строги мерки! Сигурен съм, че този господин Ахил (който очевидно няма и най-далечна прилика с гръцки полубог, получовек от Троянската война), въобще не е бил наясно, че компетентни държавни органи у нас са се занимавали с десетките нарушения, допуснати от ЧЕЗ, и че уличните недоволства срещу тази държавна монополна фирма на Чехия са подкрепени със сериозна доза факти.
А какво да кажем за съседна Гърция? Държава - дългогодишна членка на ЕС, в която се оказва, че редица правителства поред са фалшифицирали финансовите си резултати, за да глътнат чудесната сума 300 милиарда евро заеми - от същия този ЕС. Забележете, не някакви си олигарси, а самите правителства! И какво стана? Изгониха ли позорно Гърция от ЕС, поне махнаха ли я от зоната на еврото? Нищо подобно. 150 милиарда бяха опростени, а сега се отпускат нови заеми от дълбоката каса на Брюксел. Значи и така можело!
Според мен седем години членство са много малко, за да се подмени една надежда със заплаха. Но за това никой не ни е виновен. Освен послушковците на държавно и партийно ниво, които като чуят думата Брюксел, им се разтреперват колената. А Брюксел е само център на едно ГОЛЯМО и РАВНОПРАВНО семейство на европейски народи, към което се числим и ние. С всичките отговорности, но и с всичките си права.