Очевидно е, че МВР се провали

Ангел НАЙДЕНОВ е роден на 28 септември 1958 г. в Кърджали, по професия е инженер-навигатор.  В 41-ия парламент е зам.-председател на Парламентарната група на Коалиция за България, зам.-председател на Комисията по външна политика и отбрана, член на постоянно действаща подкомисия, която осъществява парламентарен контрол върху дейността на Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана и служба "Военна информация" към Министерството на отбраната.
Съавтор е на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, за изменение и допълнение на Кодекса на труда и за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Член е на Изпълнителното бюро на БСП, отговаря за парламентарната дейност и националната сигурност.
Женен е, говори английски и руски език.

ЦИТАТИ:
Криминалната, "обикновената", престъпност е жесток бич за хората
Правителството превърна специалните разузнавателни средства в единствен инструмент от всички възможни, предвидени по законите на страната


- Не сме ли в състояние да се справим с прекомерната употреба на СРС-та от сегашната власт, та стигнахме до Европарламента и до Еврокомисията, г-н Найденов?
- Очевидно не сме в състояние да се справим сами, затова се налага въпросът да бъде изнесен и пред европейските партньори на България. Напълно споделям виждането на колегите в Европейския парламент, че един от централните въпроси, който трябва да бъде задаван, е за законността на използването на специалните разузнавателни средства. Но темата за законността, подчертавам това, покрива много широк спектър от въпроси, така че става дума не само за прилагането и използването на СРС-тата. Въпросът опира и до ползването на информацията, придобита от и чрез тях, опира и до целите, за които се ползва тази информация. Става дума и за всичко онова, което се случва след прекратяване на прилагането и използването на СРС-тата, след изготвянето на веществените доказателства. Каквото е и основното предназначение всъщност - според закона, на тези средства. Тук имаме много широк набор от резерви и от възражения срещу практиката на сегашното правителство като цяло и срещу министъра на вътрешните работи - в частност. Но големият въпрос е защо правителството превърна СРС-тата не просто в основен, а в единствен инструмент от всички инструменти, предвидени в закона, като възможности за противодействие на престъпността и възможности за разкриване и предотвратяване на престъпленията и за запазване на националната сигурност.
- Имате ли отговор на този голям въпрос, който току-що формулирахте?
- Единият от отговорите е - заради провала на всички останали възможности, инструменти и мерки, разписани в различните закони. И в частност - просто заради провала на Министерството на вътрешните работи. Това, според мен, е не просто очевидно, то е очевадно, при това - за всички. Въпросът не опира единствено до често срещаното в последните дни искане за освобождаване на хора, задържани при "знакови" операции. Въпросът е и за нарастването на обикновената, на криминалната престъпност, която е жесток бич за мнозинството от хората. Там също виждаме провала на МВР. Тук се корени част от намерението на управляващите, ползвайки СРС-тата и информацията, придобивана чрез тях, да контролират, ако щете, и свои представители в управлението. Това се вижда и по отношение на шефа на Агенция "Митници", и по отношение на политическите им опоненти. Казвам това с огромното съжаление, че е възможно да съществува такава практика в съвременна България.
- Ситуацията у нас очевидно е в разрез с европейските задължения по правата на човека, основните свободи и правото на личен живот, заложени в Европейската конвенция за правата на човека и в Хартата на основните права. Е, а сега накъде, ще искате ли нов вот на недоверие към кабинета? Главно - по тази тема, по нея като че ли има единомислие между опозиционните сили...
- Така е, за съжаление трябва да се съглася с вас. Защото другата страна на целия въпрос - за законността, за информацията, за ефективността и за резултатите от СРС-та, е още по-плачевна... Отварям скоба, за да кажа - вижте колко старателно се скрива отговорът на тези въпроси и от страна на вътрешния министър, и от страна на ДАНС. Какви са ефективността и резултатите от прилагането на СРС-тата, измервани обаче с броя на разкритите и предотвратени престъпления, съответно - с неутрализирани заплахи за националната сигурност.
- Каква е, ще кажете ли проценти?
- От данните, които имаме в резултат на срещите ни с прокуратурата и с ДАНС, смея да споделя, че те са на изключително ниско ниво. Около 3 процента са хората, по отношение на които има осъдителни присъди в резултат на прилагане и използване на СРС. Нали си представяте колко нищожен е този процент? Другите стряскащи данни дойдоха от главния прокурор, който каза, че при всичките останали наказателни дела имаме около 4 процента оправдателни присъди, а при делата с ползвани и прилагани СРС-та - оправдателните присъди са около 49 процента! Ето, това е важната съпоставка между ефективност и резултати от прилагането на специалните разузнавателни средства. Другата страна на целия този кръг от въпроси, които чертаят една наистина безпрецедентна ситуация в България, е нарушаването на правата на гражданите. Накърняването на основните ни права! А имаше цяла поредица такова накърняване и в "специализирани закони" на министъра на вътрешните работи, също част от рестриктивната и репресивна политика по отношение на българските граждани - в закона за електронните съобщения, в промените в наказателната политика, в наказателния кодекс, в Наказателно-процесуалния кодекс. Така че има цяла поредица от обстоятелства и аргументи, които дадоха и дават основание и на БСП, и на Парламентарната група на Коалиция за България да заявят, че политическата отговорност за ситуацията, в която се намираме, носят правителството и мнозинството на ГЕРБ. Но персоналната отговорност е на министъра на вътрешните работи и за нас решението за излизане от ситуацията минава през освобождаването или оставката на вътрешния министър.
- СРС-тата, макар и необходими за службите, в прекомерната си употреба са си милиционерски тактики, с цялото ми уважение към някогашните почтени милиционери. Само вътрешният министър и вицепремиер ли са отговорни за тази посока на развитие на сигурността ни?
- Да. Персонално е отговорен вътрешният министър. Отговорни са и премиерът, и парламентарното мнозинство на ГЕРБ. Управляващите трябва да дадат отговор на въпроса - имаме 300 процента увеличение на прилаганите и използвани СРС-та в сравнение с 2008 г., а това кореспондира ли с някакъв своеобразен бум на престъпността, особено на тежките престъпления, за които се предвижда осъдителна присъда от 5 и нагоре години и по отношение на които трябва да се прилагат СРС-та? А ако имаме бум на престъпността, това е очевидно признание за провала на правителството по отношение на борбата и противодействието на корупцията и тежката престъпност. И е пряко следствие от това управление.
- Процедурата не предвижда ЕП да излезе с резолюция - осъдителна, оправдателна, неутрална, или дори с "просто мнение" по проблемите, за които говорим. В обсъждането няма да участват и представители на правителството. Какво ще ни донесе тогава въпросното обсъждане?
- Самият факт, че вниманието на депутатите от страните - членки на Европейския съюз, към българските проблеми е тревожен сам по себе си за всички нас, но би следвало за правителството да е най-вече тревожен. И изводите - по отношение на практиката в страната, по отношение на начина, по който се съблюдават правата на гражданите, за начина, по който се отстояват демократичните принципи в България, ще са изключително важни. И всеки, който си позволи да ги игнорира или да ги омаловажава, ще понесе тежка отговорност.