След либерализацията
Няма пари за компенсация на скъпия ток
Дефицитът във фонда за енергийна сигурност е 1 млрд. лв.
/ брой: 45
Дефицитът във Фонда за сигурност на енергийната система е достигнал 1 млрд. лв., при което само 75% от компаниите, които е трябвало да получат компенсации през февруари, са ги получили. Това стана ясно на кръгла маса по проблемите на предстоящата пълна либерализация на пазара. Причината за дефицита е както сривът в борсовата цена на тока от края на 2023 г. и началото на тази година, така и в цената на въглеродните квоти, които са основен източник за фонда.
Към момента няма решение как ще се пълни фондът, така че да има пари за компенсация на дружествата, снабдяващи битовите потребители. От 1 юли те ще купуват тока за бита на свободния пазар, но цените за бита ще останат регулирани.
Дефицитът във Фонда е голям проблем и според Ива Петрова, заместник-министър на енергетиката в оставка.
Като такъв го Иван Иванов, председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Причините за отворилата се "дупка" в баланса на Фонда, по информация на Иванов, се дължат на срива в цените на електроенергията на пазара, които се различават драстично от заложените от КЕВР цени от 250 лева за мегаватчас. Друга причина за по-ниските приходи е във връзка с поевтиняването на въглеродните квоти, което според председателя на КЕВР може да се дължи на бързото отказване от производството на електроенергия от въглища.
Диан Червенкондев, председател на фонда, припомни каква е била ситуацията преди 10 години, когато дефицитът е блокирал на практика разплащанията в почти цялата електроенергийна система в България. Иван Иванов определи като нереални страховете, че предлагането на електроенергия ще намалее и няма да компенсира търсенето.
"На седмица издаваме лицензи за няколкостотин мегавата допълнителни мощности", съобщи председателят на КЕВР и добави, че това ще се усети съвсем скоро. Иван Иванов сподели мнение, че превръщането на България в нетен вносител на електроенергия не е предизвикало никакви смущения на електроенергийния пазар у нас, който ще бъде просто част от един обединен пазар.
Големите промени заради частичната либерализация на пазара на ток не са свързани толкова с цените за домакинствата, колкото самото функциониране на системата. Това обясни пред БНР икономистът Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт. Функцията на обществен доставчик вече е премахната, уточни той. От 1 юли Министерският съвет ще определя базова цена на електроенергията. Това не води до промяна за самите домакинства, посочи икономистът. На този етап обаче не може да се каже какви ще бъдат компенсациите, както и дали ще има нощна тарифа, отбеляза Стайков. По думите му са налице спекулации, догадки и предположения в условия на липсваща информация. Такава реформа, в такъв мащаб, в този сектор не е била правена досега, но месеци преди самата промяна не знаем какво се случва, коментира Калоян Стайков. Въглищните централи ще се справят трудно в тази ситуация. Ако няма държавна помощ и финансови механизми за подпомагане, то спадът при тях ще продължи, каза още Калоян Стайков.