Нещата, извън Големия дневен ред

Вчера стана въпрос за това колко много поздравителни картички си разменят хората по празниците. И за една млада жена - вероятно една от многото, която тъкмо в навечерието на най-светлия празник - Коледа, е преминала в графата "Безработни". Но това не е убило желанието й да зарадва хората около себе си с ръчно изработена картичка за празника. И едното, и другото не са неща от Големия дневен ред на държавата България. Обаче за мен звучат оптимистично - може би финансовата криза и дивотиите, в които сме принудени да участваме всекидневно, не са смачкали напълно душите ни, порива ни за добро, за красиво, за мъничко радост.
Сигурна съм, че въпреки лошото финансово състояние на голяма част от българите, при всяко споменаване по телевизията на "Българската Коледа" десетки взимат телефоните и изпращат sms на 1117. Защото знаят, че нашите малки левчета, наред с парите на по-заможните добри българи, за 7-те години досега са станали близо 17 милиона и са променили хиляди детски съдби. Мнозина се присъединяват и към "Великолепната шесторка", към дарителските кампании за децата на загинали полицаи, към набирането на средства за лечението на отделни дечица, обичани творци и т.н.
През отиващата си година много говорихме за отец Иван от Нови хан, Джеки Стоев дори направи филм за него, който спечели и гласовете на журито на "Златния ритон". Не че проблемите с неговия приют се решиха, но поне много хора научиха за добрите му дела и му помагат кой с каквото може. Истинският Божи човек - дядо Добри от с. Байлово, от години е част от пейзажа на столицата. Той редовно изминава пеш разстоянието от село до София, за да събира по някоя пара край столичните храмове. Досега е дарил 36 хиляди лева за възстановяване на няколко черкви в Софийско, а облеклото му си е все същото... Всеки ден, забързани и замислени, минаваме покрай млади и по-възрастни музиканти, които оживяват и стоплят с изпълненията си улиците и подлезите на града. Монетите, оставени в техните кутийки, поддържат вярата ни, че човещината е жива.
Децата са нашето бъдеще - затова и първо за тях са мислите ни, грижите ни, делата ни. Но възрастните са настоящето ни - за да ни има нас, за да сме днес това, което сме, те са дали здраве, сили, живота си. И сега много от тях, уви, имат чисто битови нужди, като пари за отопление, за лекарства, за храна... Но Коледа ще изпълни със светлина и душите им, ако им дадем възможност да гледат един спектакъл, концерт, да прочетат хубава книга или просто прекараме с тях няколко часа повече.