Нали студената война беше свършила?

Няма спор - истински нелицеприятни, най-меко формулирано, са за американската дипломация хилядите секретни до вчера документи, разпространени чрез сайта "Уикилийкс". А откровено казано - голям резил са. Затова воят е "на възбог".
Рискува се животът на хиляди хора, ревнаха от Белия дом. Така си е. Когато се разсекретяват техните тайни - не може, когато нашите - даже трябва. Помните ли колко врели и кипели български разведки предупреждаваха, че всяко, ама всяко разсекретяване на данни води до опасности за живите хора? Никой не ги чу. Така че България вече тайни си няма...
Защо ли обаче към засегнатите от Белия дом се включват и нашенски глашатаи? Дали не заради разпоредбата да се доносителства направо във Вашингтон за връзките между България и Русия? Чрез данни, получени от "свои хора" в нашата власт... Преди седмица ген.-лейт. Решетников, днес шеф на Руския стратегически център, сподели, че най-голямото постижение на врага е да успее да раздели брат от брата, майка - от сина й. Затова ли реват нашите, изразът е на Иван Костов, макар и по друг повод, мекерета?
Така че добре е г-н Стефан Тафров, когото всъщност наистина уважавам, да не говори в две последователни тв предавания, че "не ставало дума за шпионаж", а за "събиране на данни за анализ". Какъв анализ, щом дипломатите на САЩ са получавали нареждания да открият например номерата на кредитните карти на чужди високопоставени лица... Служителите на Държавния департамент на САЩ пък трябвало да се сдобиват с лична информация за представители на ООН - също ли е анализ? Има и "почти укор" към техния си президент - Обама, който "предпочитал да гледа на Изток, не на Запад". Това анализ ли е? Има го и факта, че САЩ възприемат света като "конфликт между две суперсили". И че ЕС "бил имал второстепенна роля".
Конфликт между две суперсили? Ами нали студената война беше свършила?
Говорителят на Държавния департамент Кроули отрече (естествено!) US-дипломатите да са шпиони, но е видно - и те, и колегите им изпълняват задачи на разузнавателните си централи. В полза на политиката на своите правителства. И главно - на своите страни. Като понякога, разбира се, послъгват, за да се харесат на властимащите, а най-широко скроените от тях, най-умните дори си го признават.
Защо обаче българи се хвърлят на амбразурата да бранят чужди шпиони, макар и на приятелски страни? Отрадно е, че "Уикилийкс" се опитва да стане гражданският контрол над разузнаването "от всички страни". И че отказва да издаде източниците си на информация. Това никога не се прави - правилото е и за разузнавачите, и за журналистите (което доста често е едно и също).
А правосъдният Холдър и да не помисля за "наказателно преследване за изтичане на информация". Неговата страна няма да му го позволи, тя е стара демокрация. Пък и тези времена са вече история.
Защото няма ли свобода на словото и информираност, се връщаме наистина към студената война.
Нали никой не иска това?