Наглост
/ брой: 109
Мая Йованоска
Години наред, правителство след правителство, упорито и последователно превозвачите показват, че могат да постигат целите си. И винаги играят по един и същи начин, с едни и същи заплахи за протести и блокиране на пътища. Не пропускат да направят по едно показно, да докажат, че могат да ти "стъжнят животеца", даже май използват едни и същи оборотни плакати. Затова не е учудващо, че пак успяха да си уредят отсрочка за тол таксите. Този път с преходен период от шест месеца, в които увеличението ще е само една втора от първоначално предложеното.
Нека припомним, че изграждането на прословутата тол система беше оправдано от Бойко Борисов именно с това, че тежкотоварните превозни средства най-много рушат пътищата. И затова трябва да плащат. Което е справедливо, но не се случи. И обхватът на платените пътища беше тотално намален от първоначално обявения, и тарифите също.
Още в началото на годината, когато Гроздан Караджов (понастоящем регионален министър) заяви, че ще ги кани на преговори за увеличаване на тол таксите и разширяване на обхвата на тол системата, започнаха вопли, сълзи и заплахи. Вярно е, че транспортът е сред тежко пострадалите от кризата, но защо ние да плащаме тяхната сметка. Наглостта им е безгранична най-малкото, защото ние с винетките си покриваме основната част от средствата, събирани като пътни такси.
Това поведение продължава, защото след остъпката, която им направи министърът, те пак плашат. Един транспортен шеф, който демонстриаше близки отношения с Борисов, реди как таксите за воторокласните пътища българските граждани щели да усетят по джоба си. И пак размахаха плашилото, с което ни страхуваха преди години - как това ще удари директно цената на хляба. И ще помпа инфлация, и ще свие потреблението, и те продължавали да са готови за протести. И това ако не е рекет?!