На разни теми

Както казва народът, "бог знае как ми дойде наум това заглавие". Може би, защото много теми съм зарязвал, не за друго, а защото са ми се виждали дребни, незначителни. Сега обаче ще обединя две-три и ще стане точно колкото трябва.
Първата е за едно хубаво предаване по радиото, което изслушах с голямо удоволствие. Не го хванах от началото, но това не ми попречи да изпитам сладостта от неговата непосредственост и щом съм седнал да пиша за него и не го ругая, значи е било хубаво. Защото някой път същата тази национална станция много ме ядосва - някакви момчета или момичета демонстрират знанията си по английски език и така произнасят заглавия и автори, че нищо не разбирам. Така е не само защото никак, ама никак не владея английския език, а и защото произношението им е като на току-що слезли от някой двуетажен лондонски автобус... Не ги упреквам, че знаят английски. Упреквам себе си, че не го зная. Но все пак - по националното ни радио трябва да се говори на български. А аз български владея перфектно.
Въпросното предаване беше заключително на някакъв конкурс. Беше нещо като състезание между три песни - коя от тях ще се хареса най-много на радиослушателите. Песните бяха чудесно изпълнени от деца, чиито звънки гласчета още звучат в ушите ми. И самите песни бяха хубави. Бяха български, народни. Ето заглавията им: "Я излез, Лено!", "Залюбила малка мома" и "Песен на Яна" (за точността на третото заглавие не съм сигурен, но нека не издребняваме!). Не помня коя песен спечели състезанието и това не е важно, защото и трите бяха чудесни, а изпълненията им, както вече казах, бяха превъзходни. (Неслучайно наши певци пеят и събират овации по световните оперни сцени!)
За съжаление другата тема, по която непременно искам да пиша, е застрашителната употреба на паразитни думи в говора. И то не в уличния говор, а по националните радио и телевизия. Върнах се да напиша думичката "национални", защото те не само трябва да си връзват бюджета, а и да учат по-простичките, пък и всички хора, как се говори в нашата вече изстрадала родина. И то не от хамали и други работници, чийто професионален дълг е да са силни и бързо да пренесат или да разтоварят, или да натоварят камион или вагон.
Сигурно думичките, които не бива да се употребяват изобщо или толкова често, и то не на място, са много повече, но точно три с общ корен, нещо като братчета, са онези, които ме вбесяват. Това са думичките ЕДИН, ЕДНА, ЕДНО, вмъкнати неволно като лош превод от френски или някой друг чужд език. Те се употребяват вече в застрашителни размери от почти всички, до които е стигнала привилегията да говорят по телевизията и радиото. Повече от веднъж те допускат грешката и казват "ВСЕКИ ЕДИН ЧОВЕК", "ВСЯКА ЕДНА ДАМА" или "ВСЯКО ЕДНО ДЕТЕ" и го казват убедено, натъртено - сякаш разговарят с бога... Нямат ли близки тези, инак допускани до телевизията и радиото, хора, които да им кажат, че грешат, че това ЕДИН, ЕДНА, ЕДНО са излишни, паразитни думи, които грубо замърсяват езика ни? И това са хора с отличен външен вид - костюми, парфюми, самочувствие... Не може ли да им се налага по някоя глоба за всяка грешка, та да видим тогава как ще говорят?
Третото нещо, което много, ама много ме ядосва, са угарките, или както се казва разговорно "фасовете", които бързащите да се качат на возилото хвърлят на земята. И тук видът на хората няма значение - виждал съм и лъскаво облечени, доколкото статутът им на возещи се в обществения транспорт позволява. Поне да се бяха огледали, та да видят, че няма кошчета, които да употребят! Но липсата на кошчета вече е вина на съответните служби...
Винаги, когато видя някой да хвърля фаса си на земята, като за последно смуква дълбоко цигарения дим, си мисля какви са тези хора у дома си. Така ли пазят чудесно изчистената от съпругите им квартира? Или прасето си е навсякъде прасе? Пълни пепелници, вмирисан на цигари хол...
Има и други свинщини, за които сега не ми се пише, но те не са рядкост, а практика у много мои съграждани. На забележките, които им се правят, виновните обикновено казват пренебрежително "Голяма работа!" Или по-първичните от тях - "Ти какъв си, та да ми правиш забележки!"
Паразитните думи и лошото поведение на мнозина граждани ме кара да мисля, че в живота (поне този, който живеем ние) така е редно - едно хубаво нещо - радиопредаването, за което писах в началото, и две лоши, с които завършвам. И друг път ще пиша така - това ми дава възможност да се изкажа по въпроси, които не могат и няма смисъл да пълнят цяло антрефиле.