На разходка в Боженци

Една от красивите забележителности, които си струва да се посетят близо до Габрово, е Музеят на архитектурно-историческия резерват "Боженци", обявен официално за такъв на 6 септември 1964 г. 

Тук е хубаво и през зимата, и през лятото. Всичко напомня за отминало време - тишината, извисяваща се над калдъръмените криволичещи и стръмни улички, достолепните възрожденски къщи с просторни чардаци, покривите от каменни плочи, китните дворове с дървени дюкяни, механи и кафенета... Те небрежно приканват уморените посетители да се отбият за малко, да починат и да похапнат от току-що приготвените специалитети. Любезни домакини учтиво ще предложат за десерт домашни курабийки, характерното за района бяло сладко и ароматно турско кафе на пясък. Разхождайки се, несъмнено ще попаднете и на други изкушения като типичния габровски шоколад - пестил, локум, сусамки, захарни петлета, халва, баклава, кадаиф, прекрасната вита боженска баница... и прословутото едноименно кисело мляко, което се прави тук. 

Истинско майсторство на възрожденската архитектура представлява църквата "Св. Пророк Илия", построена през 1840 г. Казват, че камбанарията била сложена с помощта на жителите на селото. В долната част на двора е останало килийното училище. Има и класно - построено през 1872 г. в масивна сграда в началото на Боженци (срещу Администрацията на резервата), която след това е преустроена на галерия. Днес то е известно като музей "Новото школо". Сградата е създадена от известния за времето си майстор Генчо Кънев. Училището е на два етажа. На първия се намира салон и голяма библиотека, а на втория - класните стаи, в които са се обучавали местните деца. В селото още може да се разгледат къщите-музеи "Баба Райна" и "Дончо Попа", както и занаятчийници като Менгема - работилница за пречистване на восък от началото на XIX век. Сред атракциите на "Боженци" са и различни възстановки на традиционни обичаи и обреди, които, особено по празници, развличат многобройните туристи.  

Разходката из гостоприемното селце, сгушено в прегръдката на Балкана, дори и в края на зимата е очаквано освежаваща. И ще става още по-приятна, защото скоро бялата премяна предстои да бъде заменена от китните одежди на пролетта. А с нея и зелените маршрути извън пределите на Боженци се разширяват и предлагат планински туризъм в сърцето на Стара планина. В непосредствена близост до селото има и запазен римски път, който продължава в екопътека в посока Габрово, а от източния край на резервата се извива горска пътека към друго възрожденско кътче - Трявна... 

Легендите разказват, че селото носи името на борбена девойка, наречена Божана. През 1393 г., когато Велико Търново бива обсаден от турците, младата болярка бяга и се спасява именно в полите на Балкана, в близост до река. Тук се заселват и много хора, пристигнали от столицата на България. Постепенно новодошлите съвсем естествено са наричани Боженците. Жителите на селото се славят с изключителна находчивост, дейност и дружелюбност. Те изкарвали прехраната си със занаятчийство - абаджийство, кожарство, ковачество. Търговците на добитък продавали своята стока в Османската империя, а по-късно и извън нейните предели. Основен поминък била търговията. Нейният разцвет е през XVIII-XIX в. С течение на времето селото се развива и разраства и през Възраждането се превръща във важен кръстопът. Сред водещите стоки за търгуване са кожата, вълната, пчелният мед и восъкът.