На кабинета "Орешарски" се пада съживяването на бизнеса

По време на управлението на правителството на ГЕРБ българските малки и средни предприятия изпитват сериозни трудности за финансирането на свои инвестиционни проекти. Поради липса на свеж финансов ресурс и неплащането навреме на хиляди обществени поръчки от държавата и общините от правителството на Бойко Борисов, над 150 хиляди МСП фалираха, а това остави без работа над 450 хиляди наши сънародници. Най-трудно МСП намират финансов ресурс за т.нар. иновативни проекти на новозапочващи фирми, които нямат дълга бизнесистория и достатъчно активи за обезпечение. Тези фирми много често не са в състояние дори да осигурят 10% от средствата, предвидени за самоучастие за одобрени проекти по ОП "Конкурентоспособност", както и активи в размер на 20% за банкова гаранция, ако решат да ползват авансово плащане по тях. Стотици са проектите по мярка "Технологична модернизация на МСП" и по т.нар. иновативни мерки, които са оттеглени от бенефициентите заради липсата на пари за съфинансирането им. Същевременно

налице е неусвоен финансов ресурс

по ОП "Конкурентоспособност" в т.ч. и по инструмента за финансов инженеринг "Джеръми" в частта му за рисково и дялово финансиране. От одобрените пет фонда за тази цел функционират успешно само два от тях LAUNCHub и Eleven, които бяха одобрени и започнаха да приемат проектни предложения през май 2012 г. За този кратък период от около една година те са селектирали и финансирали около 30 проекта, но с относително малки суми - до 200 хил. евро. Останалите три одобрени фонда, които трябваше да финансират и по-крупни инвестиционни проекти, подписаха споразумение с Европейския инвестиционен фонд през пролетта на 2011 г., т.е. преди  повече от 2 години, но при тях нещата не стоят по този начин. За трите фонда споразумението с ЕИФ не е активирано и ресурсът по "Джеръми" от 81 млн. евро стои неоползотворен. Налице е голяма вероятност два от лицензираните фондове по инициативата "Джеръми" Акцес кепитъл (българско поделение на едноименен фонд от САЩ) и Рослайн кепитъл партнерс (български фонд, който е дъщерен на австрийския Мецанин фънд), да не започнат да набират проектни предложения поради невъзможност да осигурят изискуемия се капитал от 60 млн.евро за всеки от двата фонда. На тези фондове им са предоставени по 30 млн. евро по линия на инструмента Джеръми от ОП "Конкурентоспособност", а останалите 30 млн. евро следва да привлекат самостоятелно от финансовите пазари, което те повече от две години не са в състояние да сторят. От публикации в медиите е видно, че Акцес кепитъл официално е уведомил офиса на Европейския инвестиционен фонд в София, че се оттегля от инициативата "Джеръми", а мениджърите на другия фонд Рослайн кепитъл партнерс, който трябваше да осъществи т.нар. мецанин финансиране (смесено между дялово и дългово финансиране) са пред отказване. Третият одобрен фонд Невек, за който от "Джеръми" - България, са отделени 21 млн.евро, също засега не приема проекти, поради обстоятелството, че не е намерил 9 млн. евро от финансовите пазари, с които да допълни капитала си до 30 млн. евро. Според учредителите на фонда е налице вероятността този фонд да започне да функционира и това е възможно да стане до месец-два.
Предвид тeзи обстоятелства незабавно следва да се пренасочи освободеният ресурс от 60 млн. евро, блокиран досега от двата фонда, което е възможно да стане, като се направи анекс към договора на Република България с ЕИФ. За тази цел следва да се започнат преговори от Управляващия орган на Оперативна програма "Конкурентоспособност" с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и с одобрените банки по т.нар. Джеръми 1 и Джеръми 2 и да се установи какъв да бъде точният формат и как тези пари да се насочат към реалния сектор - под формата на финансиране или гаранционни ангажименти в правилното съотношение. Това следва да бъде съобразено с основните потребителски характеристики на използването на този ресурс към момента, а те са значително по-ниски от обичайните ценови лихвени нива и изисквания за материална обезпеченост на кредитите.
Налице е още една възможност за финансиране на МСП. С оглед реализирането й следва да се потърси възможност за пренасочване към посочените банки и на ресурса от 50 млн. евро, който се очертава да не бъдат усвоен по ОП "Конкурентоспособност". За този ресурс вицепремиерът, която е с ресор "Еврофондове" г-жа Зинаида Златанова, съобщи на 14.06.2013 г. по време на парламентарния контрол. Това е възможно да се осъществи по подобен начин, както бе процедирано с ресурса от 150 млн.евро, който формира т.нар. Джеръми 2.
Следва да се обмисли и 

търсене на възможности от новото правителство

за допълнително капитализиране на Българската банка за развитие с поне 50 млн.евро. Те следва да бъдат предназначени за целево финансиране (по възможност при облекчени лихвени нива) на жилищното строителство и на строителството на сравнително по-малки общински проекти. Строителните предприемачи, членове на Българската строителна камара, Националната предприемаческа камара в строителството и Националната предприемаческа и занаятчийска камара, както и на други регионални браншови организации, ангажирани с двете дейности, понастоящем изпитват изключително сериозни финансови затруднения и хиляди започнати обекти стоят вече много години недовършени.
Налице е още една неизползвана възможност от предходните две правителства, с премиери Борисов и Райков, за финансиране на стагниращия вече четвърта година строителен сектор у нас. Повече от една година, предвид бездействието на правителствата на ГЕРБ, не се активира за нашата страна кредитната линия от 10 млрд. долара, предназначена за страните от ЦИЕ, в т.ч. и за България. В други страни от ЦИЕ като Полша, Словакия и т.н., отдавна е задействала реализацията на конкретни проекти, които се финансират от китайска страна, а у нас по-голямата част от представителите на българския бизнес изобщо не знаят за тази кредитна линия от Китай.
На 4 април 2013 г. в БТПП се състоя бизнес семинар, организиран от палатата със съдействието на Българо-китайската търговско-промишлена камара, на който бяха презентирани възможностите за търговия с Китай, както и визираната кредитна линия от 10 млрд.$ за страните от ЦИЕ. Засега само "Инвестбанк" АД - една от сравнително малките ни банки, е водила през пролетта на тази година преговори за сътрудничество в тази връзка с една от китайските банки, определени за посредници - "Ексим банк". Тези средства могат да бъдат използвани в съвместни проекти в инфраструктурата, високите технологии, зелената икономика и др. Шестнадесетте страни от Централна и Източна Европа могат да кандидатстват с проекти пред Китайската банка за развитие (China Development Bank), "Ексим банк" (China Exim Bank), Промишлено-търговска банка (Industrial and Commercial Bank of China), Китайската банка (Bank of China), Строителна банка (China Construction Bank), СИТИК банк (China CITIC Bank), но условията на китайската страна са, че българска банка следва да гарантира вземането и да проучи клиента. Кредитната линия е обявена на междуправителствена среща, проведена през май 2012 г. във Варшава на тогавашния китайски премиер Вън Цдзъбао и ръководителите на правителствата на 16 страни от ЦИЕ, на която България е била представена от бившия вицепремиер Симеон Дянков. Докато другите 15 премиери от ЦИЕ са предоставили на експремиера на Китай по няколко десетки готови за финансиране проекти, то Симеон Дянков не е предоставил нищо... На срещата във Варшава е обявена и инициатива за създаването на Фонд за инвестиции и сътрудничество Китай - Централна и Източна Европа с първоначална цел набиране на средства в размер на 500 милиона щатски долара. Представители от мениджмънта на големите български банки, в т.ч. и с ББР, познават тази кредитна линия за България, но с недоумение констатират, че за активирането й повече от година не е направено нищо от предишните ни две правителства. Въпросът за привличане на ресурс за български инвестиционни проекти по тази кредитна линия от Китай не е от компетенциите нито на българските банки, нито на БТПП и на други смесени българо-китайски камари и икономически комитети, а на българското правителство. Ето защо спешно следва да се обсъди на ниво МС евентуалното сключване на междуправителствено споразумение за кредитна линия с Китайската народна република за сума от 500 млн.$ или от поне 300 млн.$ и последващото предоставяне на нисколихвени инвестиционни кредити (лихвените нива, които се предоставят от китайска страна са около 2,3-2,5 %) на български търговски банки, което е възможно да се осъществи чрез ББР. След срещата във Варшава в Секретариата за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа, който е учреден към Министерство на външните работи на Китай и отговаря за обсъждането и координирането на дейностите по сътрудничеството, за организиране на срещи на върха и за прилагането на договорените резултати, следва да е определена кореспондираща институция и един координатор. От българска страна по време на двете предходни правителства не е определен наш представител, който да участва в координиране на работата на Секретариата в Пекин.
 По-скорошното намиране на решение на тези неизползвани възможности за финансиране на българските МСП и в частност на иновативните разработки на български фирми и на учени от БАН, СА и ВУЗ, както и на строителния сектор, ще доведе до търсеното от новото ни правителство с премиер Пламен Орешарски "съживяване" на бизнес средата, а това ще е предпоставка за откриване на хиляди нови работни места. Първите му стъпки в тази насока са обнадеждаващи и на срещата на премиера с представителите на работодателските организации той възприе редица от техните разумни предложения за активиране на инвестиционната активност у нас.