На гурбет... като на война

Френската държава изпрати четирима свои синове, загинали по време на мисия в чужбина, с държавни почести. Един от френските войници е син на България. Наше момче, етнически турчин, избра пътя да се реализира като рейнджър във френския Чуждестранен легион. Така попада в гореща точка, където загива. Където го застрелват. Без да има шанс да се защити. Без да може да отвърне по някакъв начин на убийствения огън. А той на това се е учил в легиона. Но враговете го издебват заедно с другарите му и ги избиват безмилостно. Ето това се казва рисковете на професията.
В българския фолклор има една великолепна песен от Родопите за ходенето на гурбет. Нека да поясним, че почти всички песни на хората от тази прекрасна планина са за три неща - любов, любов и любов. Единствената трудова песен е за Тодю, който е тръгнал на гурбет. Стигнал до Кърджалийски камен, изял сармите и колаците и се прибрал обратно вкъщи, защото си забравил пунгията с тютюня. Както се вижда, дори и тази родопска трудова песен не е чак толкоз трудова. Но това е един вид гурбет.
Днешният гурбетчилък на българите е много по-различен, много по-сложен, много по-рисков. Някои успяват да се напечелят, а някои плащат с живота си. Дали това е авантюризъм или невъзможност да се препитаваш в собствената си държава, това е въпросът. Темата за търсене на реализация в чужбина е безкрайна. Има много примери как лекари, медицински сестри, строители, архитекти, инженери и всякакви още специалисти намират по-добро развитие на своите способности извън България. Не сме чули някой чужденец да е дошъл на гурбет у нас.
Разбира се, тук нямаме предвид богати чужденци, които изкупуват на безценица предприятия, земи и бази. Тук имаме предвид, че след подобна приватизация българите стават гурбетчии в собствената си страна. Защото чорбаджията му е чужденец. Хем тук живееш и работиш, хем чужденец ти плаща. Ако реши...
Не сме чули чуждестранни рейнджъри да кандидатстват за място в Българската армия. На каквато и да е длъжност. За каквито и да е пари. С каквито и да е осигуровки. Не сме чули също така и българската държава да е поканила чуждестранни специалисти в тази сфера да се включат в участието на българските военни мисии в чужбина. Инак всеки ден ни занимават с трансферите на футболисти от къде ли не в кои ли не български футболни отбори, даже и от трета дивизия. Там какви пари се наливат! А защо не се наливат толкова пари за привличането на чуждестранни рейнджъри?
Като гледаме в последните години с какво желание чужденци от Европа, Америка, Азия, от целия свят си купуват имоти в България и намират това прекрасно място за обетована земя, решавайки да си прекарат старините тук, ние просто се питаме защо българите бягат. Защо отиват на гурбет в чужбина? Защо млади българи като нашия рейнджър залагат живота си, без да знаят дали ще оцелеят? Дали ще се завърнат...