От дума на дума, та в... ДУМА
Моята София
/ брой: 258
Роден съм в този град, обичам го, радвам се на хубостта му, радвам се, дори когато нещо е плод на грижите на стопани, които недолюбвам (по политически или други причини). Но и силно се възмущавам на кичовите новости, които го загрозяват. Примери - колкото щеш!
Първия от тях виждам още сутрин, когато се събудя и седна пред компютъра си. Точно срещу прозореца ми е разположена шестетажна сграда, която има три кули - две заоблени и една триъгълна, а парапетите на балконите под кулите са най-различни. Когато си почивам или събирам мислите си, гледам през прозореца и това донякъде обяснява объркаността на моите литературни разсъждения и дела. Шегата настрана, но навярно съм наказан за нещо си, та трябва да гледам това архитектурно недомислие вместо клоните на дърветата, разположени малко вдясно от този "връх" на строителното изкуство...
Както казва народът - ако това бяха единствените дразнители на моя поглед, с радост да ги възприемаш! Но не са. Изключвам кривите многоетажни сгради по пътищата към Витоша или Пловдив. Те придават на столицата ни европейски вид и са архитектурно оправдани - събуждат у вас непреодолимо желание да протегнете ръка и ги подпрете, както си седите в колата. Но инак са красиви!
Днес съм се настроил да критикувам други обекти в любимия ми роден град. Например тротоара между булевард "Цариградско шосе" и моя дом на улица "А.П.Чехов" №51. И друг път май съм писал, че ако буташ количка с бебе по този тротоар - горкото бебе, няколко пъти ще изпадне от количката, колкото и внимателно да я буташ. А по платното на улицата са паркирани, кога правилно, кога неправилно, много коли. Харесвам новите подобрения на булевард "Цариградско шосе", но и там се правят някои според мен излишни неща, за сметка на моя тротоар.
Отивам в центъра. Площад "Славейков". Не ми е ясно толкова ли е трудно да се поправи или да се махне оттам завитият като от Кристо Явашев шадраван, който преди вече много години украсяваше средата на площада! Стои си като паметник на човешката безпомощност или небрежност. Помня, но това беше доста отдавна, че по него течеше освен вода, и ток и един човек беше пострадал или убит от този ток! Толкова безпомощна ли е днес човешката техническа мисъл, та да не може да поправи шадравана? Или просто да го махне оттам.
Може да ви занимавам с дребни теми, но нали се движа по тези улици и площади и се ядосвам - ядосайте се заедно с мен поне малко и вие! Пък ако случайно прочете тези ми думи, някой фактор, нека нареди нередностите да се отстранят!
Човешката ми природа ме кара да посетя тоалетната в подлеза срещу спортната палата на булевард "Левски". Плащам си, влизам и какво виждам - склад на дървен материал "втора употреба"! Ами ако влезе там някой чужденец! Нали сме ужким туристическа държава. След два месеца влизам повторно - същото неуютно помещение. А госпожата, която ни взима стотинките, ми казва, че е отскоро там и нищо не зависи от нея.
Такива уж дребни факти ме дразнят доста често. Правим се на хора европейци. А доколкото знам, европейците чакат зеления цвят на светофара, а не гледат като нашите столични "провинциалисти", които бързат да пресекат на червено, сякаш е оставено неохранявано безценно съкровище от другата страна на улицата! Не са малко случаите, когато петнайсетина души минават, повечето притичват на червено, а ние с още един до двама души чакаме зеленото! Какво ли си мислят за нас преминаващите нарушители - може би просто ни смятат за будали.
Още веднъж, защото и друг път съм писал по този въпрос, ще се изкажа за драсканиците (с претенции за изкуство) по стените. Какво означават тези огромни понякога, главно латински букви, в изписването на които е изхабена и много боя? Няма ли полиция в този столичен град, която да спре това цапотене по стените на често новобоядисани или просто нови сгради. Като толкова много им се рисува, да рисуват по телата си, макар и с тази мода да се злоупотребява.
Продължавам да се възмущавам и от друго: младежи и не само младежи да не си свалят шапките, като влязат в някое закрито помещение, дори понякога дават интервю в телевизионно студио на главата с шапка! Не съм влизал скоро в църква, за да видя и там ли се молят, вече без да си свалят шапката?! Представям си дори заседание на Министерския съвет, решават се съдбините на родината и някои от министрите с шапки на главите си...
С демокрацията не бива да се злоупотребява! Спазвайте правилата и традициите! Поне в родния ми град - София!