Мощта на гладния гигант

Франк Сирен, в. "Цайт"

Как Китай чрез дългосрочни инвестиции си осигурява достъп до суровини? Стратезите в Пекин, планиращи политиката в областта на суровините, са търпеливи. Те умеят да чакат, да поемат удари, да понасят търпеливо политическа съпротива. Понякога обаче действат изключително бързо, а през последните десетина дни са изключително активни - докато се появяват все повече сигнали, че British Petroleum (Бритиш петролиъм) няма да успее да се справи с катастрофата в Мексиканския залив със собствени сили, а главният изпълнителен директор на компанията Тони Хейуърд вече се оглежда в Близкия изток за финансова помощ, китайците усещат, че е дошъл техният час.
Още от сега е ясно, че ако се наложи британската корпорация да разпродава важни части от активите си, дори ако самата компания като цяло бъде изнесена за продажба, то китайските купувачи ще бъдат в списъка на желаещите. За тази мисия се подготвят две китайски компании - China National Petroleum Corporation (CNPC) и China National Offshore Oil Corporation (CNOOC). И двете корпорации вече имат тесни и успешни връзки с британския концерн. British Petroleum и CNPC през октомври 2009 г. заедно спечелиха търг за разработване на петролно находище в Ирак, което е едно от най-големите в света. CNOOC пък през последните седмици вече направи предложение на британските си колеги - да изкупи за $9 млрд. оставащите дялове от съвместно дружество, което добива и преработва петрол и газ в Аржентина, Боливия и Чили.
Когато става дума за суровини, китайците се бият твърдо. Страната почти не разполага със собствени ресурси от полезни изкопаеми с две изключения - каменни въглища, които се добиват в огромни количества и се преработват най-вече във вътрешността на страната, и така наречените редки минерали и метали.
В политиката към тези суровини личи целеустремеността, с която действат китайските власти. Над 90% от специфични вещества като ербий, европий, тантал, молибден, ниобий и индий се добиват и произвеждат в Китай. Без тези химични вещества не е възможно производството на плоски екрани, мобилни апарати или хибридни автомобили. Поради тази причина от няколко години в промишлените, военните и разузнавателните среди цари напрежение около въпроса доколко последователно китайските власти регламентират достъпа до тези суровини, как ще бъдат отпускани квоти за добив и износ, като напоследък разработването на находищата се концентрира в няколко държавни корпорации. В същото време се правят системни опити малкото останали находища в други страни да бъдат поставени под китайски контрол.
Японското правителство предложи стратегически план за "осигуряване на стабилно обезпечаване с редки минерали", Съюзът на германските индустриалци разтревожено предупреди за евентуален "недостиг на суровини", САЩ искат да си осигурят запасите от редки минерали на Афганистан. Европейската комисия също се разтревожи и в края на юни заяви, че "трябва да гарантираме, че няма да се ограничава достъпът на компаниите ни до суровини".
Всъщност не би трябвало да има изненадани. Още през 1992 г. Дън Сяопин заяви, че "Близкият изток има петрол. Китай има редки минерали". Казано в прав текст, когато е възможно, Китай ще използва силата си по начина, по който Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) някога държеше за гърлото Запада с петрола си. Китай обаче все пак е предимно вносител на суровини, а стратегията за справяне с този проблем е не по-малко твърда - китайският режим и неговите държавни корпорации са световни играчи в надпреварата за суровинни залежи.
Темпът и обемът, с които се пазарува, са впечатляващи. През април 2009 г. китайски инвеститори платиха $3,3 млрд. за съвместно предприятие за петрол в Казахстан, чрез което Пекин контролира близо 25% от петролните залежи в страната. Китай действа успешно и в Близкия изток - в Ирак повечето търгове за разработване на петролни находища бяха спечелени не от САЩ, водачите на инвазията, а от китайците, които взеха близо два пъти повече концесии от американците.
После и в Южна Америка - през ноември за $2,2 млрд. Пекин увеличи дела си в петролна сделка в Еквадор. През декември китайците станаха партньори в разработването на петролно поле във Венецуела, с пари от Китай беше създаден инфраструктурен фонд за 12 млрд. долара в замяна на две трети от петрола. Или в Мианма - през декември Пекин се договори да построи в страната тръбопровод с дължина близо 1000 км, преминаващ от Индийския океан към Китай. В Австралия - през март китайски инвеститори се обединиха, за да придобият заедно с Shell за $1,6 млрд. Arrow Energy, една от водещите австралийски газови компании. В Канада - от август 2009 г. китайски петролни компании чрез множество операции са инжектирали $8 млрд. в разработването на канадските находища на петролни пясъци. В Нигерия - преди близо 2 седмици китайски представители се договориха с нигерийското правителство за изграждането на четири рафинерии в страната, която има най-многобройното население в Африка. В Монголия - китайският държавен концерн Chinalco очевидно планира да купи в тази страна дял от най-голямата медна и златна мина в света, която трябва да влезе в експлоатация през 2013 година. От мината в продължение на 27 години ще бъдат добивани по 550 000 т мед и 650 000 т злато годишно.
Пълният списък на поглъщанията и инвестициите, които се правят в цял свят, е много по-дълъг. Пекин обаче все по-често установява, че нарастващата покупателна сила на Китай се натъква на политическа съпротива. Вече много пъти придобиването на дялове от компании за добив на суровини се възпрепятстват по политически път заради опасенията, че Китай става твърде влиятелен в някои страни. През 2005 г. се провали придобиването на американския петролен и газов концерн Unicoal, а през юни 2009 г. Пекин претърпя неуспех в опита си да изкупи дялове от британско-австралийския миннодобивен гигант Rio Tinto. Въпреки това според оценките на експерти нарастващият китайски контрол над земните богатства вече определя цената на суровините. Делът на Китай на световния пазар на мед например през 2009 г. бе вече 38 на сто. Заради рекордния китайски внос цената на този метал се повиши с над 220 на сто.
Все по-често китайците оставят цените да се понижат, за да могат да купуват по-евтино. В случая на British Petroleum китайските инвеститори изчакват 27 юли, когато компанията трябва да публикува резултатите си за тримесечието. Тогава ще стане известно от колко пари се нуждае концернът и колко бързо трябва да ги получи. Високопоставен мениджър на CNPC вече еднозначно се изказа по този въпрос.
"Ако има възможност за по-тясно сътрудничество, то ние ще я приемем с радост", заяви той за "Цайт".