Моето семейство, или спомен за неотиващи си гости
"Изкуството започва оттам, където свършва животът...", е казал Бешков
/ брой: 279
Доста се колебах дали да поставя това заглавие. По-точно ми се струва Елитарна компания, защото става дума за постоянно присъствие на неотиващи си гости, т.е. приятели-художници, от които имам картини и непрекъснато съм в диалог с тях. Моите елитарни събеседници са напуснали вече белия свят, но присъстват в моя дом - Павлето, този педя човек и неговата свенливо навела очи девойка, напомняща ми за далечна моя любов. Павлето, или по-точно Георги Павлов, е голямо явление в художествения живот на България. Роден е през далечната тринадесета година на миналия век в Чипровци. Художник и поет, незабравим приятел, който отвори цяла пропаст в живота ми със своята смърт. Само мисълта ми прави мост към него, а картината на стената е прозорец и врата едновременно. Малко по-наляво от него е поетичният акварел на Васил Крапчански, напомнящ вулканична лава. Приятел от Земенското дефиле, преводач на френска поезия и получил не един комплимент от френски изкуствоведи за поетичните му пейзажи, гостували там.
Току под картината на Павлето са морските сирени на Тодор Велчев - писател и художник, който често идваше в дома ни, докато беше жив, а и докато бе тук напусналата ме преди година и половина моя муза Снежана.
Стената срещу мен е побрала и платно на поетесата Антония Огоста.
Най-сериозно е присъствието обаче на незабравимия ми приятел Петър Ръсовски. Неговите кавалетни пейзажи от Родопите и селата край София са ми много скъпи.
Погледът ми среща лицето на смълчания Коста Драгостинов, нарисувал ми най-хубавия портрет, преди да отпътува за отвъдното. Така направи и Евгений Босяцки, чиято графика е на централно място.
И уж говоря само за тези, които са си отишли от белия свят, но усещането ми е, че не са заминали заникъде, че са моето семейство. И си казвам: Благодаря ви, че сте тук, че потвърждавате мисълта на Бешков: "Изкуството започва оттам, където свършва животът..." Изглежда, за да го продължите.