Многоцелевите самолети на Кремъл
/ брой: 270
Светът е свидетел как през последните седмици Русия разгръща впечатляваща по мащабите и темпото си въздушна атака срещу бази на зловещата "Ислямска държава" в Сирия. В тази изненадваща военна операция се използват т.нар. "многоцелеви самолети" - т.е. бойни машини, които могат едновременно да бомбардират противника, да го обстрелват, да влизат във въздушни сражения с други самолети, да извършват разузнаване от въздуха и т.н.
Струва ми се, че многоцелевите руски самолети, действащи с поразителна активност в небето на Сирия, преследват и многоцелеви политически задачи. Това не е просто удар по ислямските терористи или поддръжка, оказвана на съюзна държава - Русия едновременно решава проблемите с цената на нефта, значително засилва позициите си в Близкия изток и компенсира известната "гъвкавост" по отношение на рускоезичните жители на Украйна.
Независимо от изказваните съмнения на Запад относно руските удари по ИД, Москва очевидно много добре е пресметнала военно-политическите си ходове. Русия разгръща тази военна кампания, защото има стари сметки за уреждане с терористите. По някои данни в момента около седем хиляди руски граждани се сражават на страната на ИД - ако те се завърнат обратно на руска територия, това несъмнено ще бъде много сериозен проблем.
Разбира се, разчетите на Москва не са толкова прости. Кремъл нанася системни, денонощни авиоудари не само по позициите на терористите, но и по онези военни части, където трудно може да се разбере дали са опозиция на властите в Дамаск или са поредният черен хибрид на ислямистите или "Ал Кайда". По този начин от една страна Москва поддържа своя сирийски съюзник, а от друга - засилва присъствието си в региона. Несъмнено Русия се опитва да запази военните си бази в Тартус и Латакия (Сирия), да стъпи здраво на Черно море и да осъществи отдавна търсения проход към Средиземноморието. По този начин Русия ще се чувства по-уверено и спокойно в условията на натовското "обкръжение".
Но с това не се изчерпват всичките геополитически цели на Москва: в момента САЩ се изтеглят от Близкия изток след редицата "успехи" и съсредоточават вниманието си към Азиатско-Тихоокеанския регион. По този начин в Близкия изток възниква такъв геополитически "вакуум", който не е наблюдаван от края на Студената война. Кремъл с основание се стреми да използва момента и заемайки празното място, да възстанови голямото си влияние в Близкия изток. С това Москва ще получи отлична фигура, стратегически важна за шахматната партия с Вашингтон. Освен това подобен факт ще укрепи допълнително националното самочувствие на обикновения руснак, разклатено през последния четвърт век от вътрешни и външни фактори.
Не трябва да се забравя, че външната политика представлява продължение на вътрешната. А сега вътре в Русия не всичко е съвсем гладко. Западните санкции и рязкото падане на цената на нефта повличат след себе си рецесия, а това може да повлияе негативно на обществено-политическата обстановка в страната. По всяка вероятност руските стратези предполагат, че операцията в Сирия ще отклони Саудитска Арабия от дъмпинга на нефтените цени, Иран - от излизането на пазара на "черното злато", и че в крайна сметка политическата нестабилност на региона ще повлече след себе си поскъпването на нефта.
Както се казва, нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Със своите изненадващи и мълниеносни действия в Сирия Русия не само иска да помогне на президента Асад да затвърди позициите си или да разгроми ИД; тя не иска да се "сражава на живот и смърт" с Америка или с НАТО (вижте неотдавнашните договорености за общи военни действия между Русия и Франция срещу "Ислямска държава").
Москва осъществява внимателно премисления си план, с редуване на настъпления и отстъпления, с търсене на компромиси, даже и по военен път. Успехът на този мащабен, многоцелеви план зависи не само от Русия, от успешната й или не стратегия, но и от силата, от реакцията на Запада, от поведението на близкоизточните страни и от ред други фактори. На този етап инициативата е в ръцете на Москва.