Много смешно, а и много критикуващо

Така пишеше големият български комедиограф Станислав Стратиев. Неговите пиеси, най-добрите от тях, са играни от много български театри, а някои са поставяни и в редица други държави.
Роденият в София на 9 септември 1941 година и починал на 20 септември 2000 година Станислав Стратиев е от най-талантливите ни комедиографи. Българският театър спечели много от това, че освен многобройните си произведения в други жанрове, той написа и няколко изключително смешни и същевременно казващи много истини за живота ни през социализма комедии...
Фактът, че попадна на работа в Държавния сатиричен театър изглежда изиграва голяма роля в творческото му развитие. "Бил съм щастлив в този театър" - споделя Стратиев. И не само той, а и българската комедия е била щастлива, защото от прекрасен фейлетонист той стана прекрасен комедиограф.
Написа за театъра поредица от чудесни комедии, които се играха в цяла България, а много от тях прескачаха границите ни. Нека си спомним някои от тях, макар и днес те да не са загубили сатиричната си сила. Ето ги: "Римска баня", "Сако от велур", "Рейс", "Максималистът", "Животът, макар и кратък", "Балкански синдром", "Мамут", "От другата страна", "Зимните навици на зайците"...
Във всяка от комедиите си Станислав Стратиев засягаше по весел начин значими проблеми на нашия тогавашен живот. И го правеше така, че да не събаря социализма, а да му помага да се бори с грешките си. Същевременно всяка негова реплика беше написана с изключителна загриженост и това, което критикува, да го няма повече. Разбира се, тя беше написана и със стратиевско чувство за хумор.
Станислав Стратиев работеше и за киното. По негови сценарии са заснети филми като "Пазачът на крепостта", "Кратко слънце", изключително популярният "Оркестър без име", "Слънце на детството", "Равновесие"...
Голям късмет извади Сатиричният театър, че в него работеше Станислав. "Най-напред като зрител, един от щастливците, намерили билетче и вече омагьосани от тази ярка, безпощадно весела магия, наречена Сатиричен театър." А после и като един от тези, които правеха магията.
"Този театър за мен е като роден дом. В него се чувствам спокоен, в него са близките ми хора, в него проходих и пораснах. Струва ме се, че никога не мога да му дам толкова, колкото той ми даде". Тези простички думи, казани от Станислав за Сатиричния театър са характерни и за творбите му. Така обикновено говорят и неговите герои, като изключим словесните характеристики на някои от тях.
Намерих две интересни изказвания за Станислав Стратиев. В първото литературният критик Стоян Каролев разглежда през 1969 година младия комедиограф. Ето какво пише критикът: "Стратиев това сложно интонационно-гласово единство, си остава тайна на таланта, който, както е известно, никога не е сбор от правила. Тук има писателска култура, но преди всичко творческа спонтанност..."
Ето какво пише за зрелия вече Стратиев друг наш писател и критик - Светлозар Игов: "Станислав Стратиев е едно от най-значимите и популярни имена през последните три десетилетия на XX век. Талантът му по великолепен начин синтезира способността да изгражда човешки персонажи... Неговата сатира е вик на болка в един "сложен и двусмислен свят", одухотвореният му лиризъм е израз на вярата в по-добър, по-справедлив и по красив свят..."
Подписвам се и под двете мнения, макар да са случайно намерени и много други литератори могат да кажат по-точни и справедливи думи за неговото голямото творческо дело. Много силни в професионално отношение изрази могат да се кажат за Стратиев.
В неговите шестнайсет пиеси и девет филма могат да се намерят не само смешни моменти. Тъгата, която върви ръка за ръка със смеха, често посещава произведенията му. А някои от тях направо са далеч от категорията "комедия".
Много от времето си Станислав Стратиев губи като ръководител на Сатиричния театър. Сигурно щеше да напише много повече, но и сътвореното от него не е малко. От 1969 до смъртта си той написва повече от двайсет книги - от "Самотните вятърни мелници" до "Българско зелено".
Поставяли са го всички добри наши режисьори - Младен Киселов, Яна Цанкова, Николай Поляков, Крикор Азарян, Маргарита Младенова, Здравко Митков, Пламен Марков, Иван Добчев..,
Получавал е много престижни награди.