Митът за тържеството на трудовата заетост

И в юлския ден слушам по транзистора новина: социалната зам.-министърка Зорница Русинова пак изтъква, че продължават бурно да хвалят България по света за изключителните ни постижения в сферата на трудовата заетост. Едно от великите ни постижения по време на европредседателството!
След подобно самохвално изявление отвъд океана на тази правителствена дама за грижата към обект номер едно - Човека, хиляди български майки й поискаха оставката. Но изживяващият се като Краля Слънце премиер не рачи да поиска от нея нещо такова. Изглежда я смята за един от бисерите в короната на два пъти проваляното и вървящо към трети провал управление на ГЕРБ.
Слушам поредната хвалба за изключителните постижения на българите в сферата на трудовата заетост и само дето като футболен запалянко не изхвърлям от яд дивана, тостера или транзистора.
През последните години ми се наложи в почти мафиотния вече капиталистически Пловдив да търся работа на завършили магистри по френска и друга филология в Пловдивския университет. Ядец - за такива специалисти в града работа вече няма! Пловдив се превръща в по-англоезичен град и от Лондон, ако се съди по факта, че се обявяват свободни работни места само за учители по английски език в училищата.
Натъкнах се и на групово назначаване на нови попълнения от библиотекарки в Регионалната библиотека, без преди това да е обявяван публичен конкурс, както си му е редът. Проверих в Агенцията по заетостта, с която толкова се хвали гореспоменатата зам.-министърка, защо е така, а оттам ми отговориха, че те са само трудов посредник и не можели да задължат дори общинска институция като Регионалната библиотека да обявява вакантните си места и конкурси за назначение. Отидох в Регионалната библиотека. Оказа се, че имало традиция от години молбите за работа на кандидатите да се събират при секретарката, която е и личен състав, и назначенията да стават по тукашни усмотрения, без да се обявяват в разни агенции и пр. Както става обичайно в държавите, пред чиито началници се хвали зам.-министърката, че сме страната на високата трудова заетост и почти незабележимата с невъоръжено око безработица. И Вазов да дойде да си търси работа в Регионалната библиотека в Пловдив, носеща неговото име, и за него ще се процедира по същия начин, както със стотиците кандидати. Освен ако в момента няма свободно място за чистач.
Търсещи работа ме помолиха като журналист да  проверя защо в много пловдивски читалища работят отдавна библиотекарки в пенсионна възраст, които получават и пенсии, и заплати, докато те, възпитаниците на Пловдивския университет, с години не могат да си намерят работа. Нищо, че някои от тях имат и по две магистратури. Потърсих съдействие от "високо" място - Министерството на културата, с молба да ми дадат кратка информация в колко читалища в Пловдив работят секретарки и библиотекарки в пенсионна възраст. И зачаках отговор, който не ми даде служебното правителство, а получих едва при третото възнесение на правителството на ГЕРБ. В две страници плътен текст обаче голяма началничка ме уведоми, че не може да ми предостави такава  информация по еди кой си член и алинея. Запазих си това писмо от Министерството на културата. И често си мисля в каква държава живея, щом като журналист и като гражданин нямам достъп до информация, която е толкова обикновена и не се отнася нито до националната сигурност, нито до бойната ни готовност, нито до състоянието на Въоръжените сили, нито до...
И ако журналистката Лили Маринкова в един ден бе върната на работа и уволнена заради навършена пенсионна възраст, то в Пловдив, в Европейската столица на културата, продължава да се шири мистерията за работещи библиотекарки и читалищни дейци в пенсионна възраст. Мистерия е и поради какви национални интереси не се обявява броят на назначенията. Излиза, че картината с трудовата заетост в България, така пищно хвалена отвън, е доста уродлива и печална вътре.
И ако журналистката Лили Маринкова не бе държана и денонощие да работи като пенсионер в БНР, то в Пловдив вече втора година не напуска и в пенсионна възраст отпочнатия на 66 г. втори мандат ректор на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство академик от фалшивата БАНИ Милчо Василев. Догодина ще навърши 70 г., за особения му стил на ръководство са извършвани вече проверки и от МОН, но непоклатимостта му е факт. Ама така де, че той да не е някакъв журналист в БНР, библиотекарка или читалищна секретарка, та да бъде изпроводен и на негово място да седне някой в непенсионна възраст!
Такива ми ти митове за тържеството на трудовата заетост в България...