Мария Кюри не е Марая Кери

От 2006 г., когато парламентът прие Национална програма за предучилищното и училищното образование, обществото ни пребивава в очакване на нов закон, който да замени сегашния Закон за народната просвета - приет през 1991 г., един от най-обилно променяните актове на НС в последните 20 години.
Ако трябва да определим кое е новото в представената тези дни Концепция за основните моменти в бъдещия нов закон за предучилищното и училищното образование, то не е мерки за увеличаване на средствата за образование, по които като процент от БВП сме на дъното на ЕС. Тази тема изобщо липсва. Новото е главно възможността за относително автономно определяне на учебните програми, планове и на съдържанието на обучението по предмети в гимназията особено във втория й етап в ХI и ХII клас. Отделен въпрос е дали заради лансирането на тези идеи си струваше МОМН преди месец да заличи от сайта си готовия проект на цялостен нов закон, който бе обсъждан и допълван почти година. Защото основните принципи и моменти в развитието на средното училище са закрепени в Националната програма, приета от парламента преди 5 години. Основното в нея бе замислената нова структура на системата за средно образование - намаляване на основното образование до VII клас (както, впрочем, е било в България още през 1891 г.), а не до VIII, както е сега; плюс въвеждане на два гимназиални етапа: първи - до Х клас, и втори - ХI и ХII. Тази нова структура не можа да стане факт до момента и трябва да се реализира с очаквания бъдещ закон, в който "народната просвета" ще отпадне като "остарял термин".
Всъщност, голяма част от мерките, предвидени в Националната програма

бяха осъществени от предишното правителство

- въведено бе за всички училища финансиране чрез делегирани бюджети и единен разходен стандарт за всеки ученик; постановено бе да има национални образователни програми, финансирани всяка година с бюджета (които Дянков оряза драстично); оптимизирана бе мрежата от училища, сиреч закриха се поредните около 500 учебни заведения главно поради липсата на деца; станаха факт задължителните матури след Хтт клас и външното оценяване, поетапно въвеждано за годините след V клас; въведена бе система за кариерно развитие на учителите и пр. Голямата задача за това правителство остана да въведе новата училищна структура, както и да изпълни мерките, заложени в програмата за 2009 и 2010 г. Националната програма задължи просветния министър всяка година до 1 октомври да внася в НС отчет за изпълнението на програмата. Последният наличен отчет, който виси в сайта на МОМН, е за 2008 г. и е от предишното правителство...

Игнатов не се е отчитал за изпълнението

на националната програма, както се изисква по закон от него.
Нерешените проблеми на новата структура като че не вълнуват особено екипа на МОМН. Няма отговор на въпроса как всъщност ще стане промяната в основните училища, които ще трябва да намалят обучението си с една година, съответно - да освободят учители и да се оправят с намалени бюджети. Останалите без работа педагози по принцип би трябвало да се пренасочат към гимназиите с прием след VII клас, където ще се преместят досегашните осмокласници от основните школа. Готови ли са самите гимназии за такава стъпка или отново "преселението на народите" ще става в крачка? А дали малките общини пък ще поискат да направят ново СОУ до Х клас и откъде ще намерят учители за него?
Приемът

в гимназия след VII клас

ще реши проблема с паралелните осми и девети клас в обиковените и в езиковите гимназии и с получаването на свидетелства за основно образование чак в IХ клас. Но каква е визията на МОМН за VIII клас, в който според националната програма трябва да се изучават само езици, компютри или професионални умения? Това на практика не може да стане, понеже според новата структура на системата в трите години от VIII до Х клас трябва да се вмести целият задължителен учебен материал по всички предмети от петте години на досегашната гимназия. Всъщност на пътя на промените са се натъркаляли не просто камъчета, а цели камъни, които заплашват да обърнат колата още в началото.
В структурата от националната програма МОМН прави две промени - преименува досегашните СОУ (I-ХII клас) в средни училища и създава нов вид СОУ главно за малките селища - досегашни основни училища, които ще удължат обучението до Х клас, до завършване на първата гимназиална степен. Целта е в малките селища децата да се задържат в училище до 16 години, оставайки в семействата си, а чак след това, ако ще продължат да учат, да търсят втори етап на гимназията в по-големите градове. МОМН предвижда и друга мярка, която може да накара повече ученици да остават в класните стаи до Х клас: да се издава

шофьорска книжка само след завършен Х клас

а не, както е сега - след VIII. Завършен десети клас ще дава право и за започване на работа. А дори и след няколко години човек, завършил Х клас, ще може да се изучи във втори гимназиален етап в дистанционна или самостоятелна форма.    
Логика има, но само частично. Защото голямата маса отпадащи ученици в задължителна учебна възраст е в V-VIII клас - близо 7% от завършилите IV клас според данните на самото МОМН. Освен това дори Световната банка в последния си доклад признава, че закриването на училища в малките селища (за което банката не така отдавна яростно ратуваше) е довело до силно увеличаване на отпадащите ученици дори в началния етап до IV клас, а 7% от българчетата изобщо не тръгват на училище. Какво правим с тези хиляди бъдещи неграмотни МОМН не казва.
Това, което направи най-силно впечатление на медиите при представянето на концепцията на МОМН, е възможността училищата да определят част от учебното съдържание автономно

във втория гимназиален етап

Във всички училища в ХI и ХII клас ще се учат пет задължителни предмета - български и литература, математика, чужд език, гражданско образование и физкултура. Включването на математиката, оформяща мисленето на младите хора, като задължителна дисциплина е добър ход. В същото време отпадането на историята (до момента тя се учи поне в ХI клас) си е направо злодейство на фона на насилственото изваждане в последните години на младите българи от знанията и усещането за национална идентичност.
Цялата задължителна общообразователна подготовка по всички предмети ще приключва в първия гимназиален етап от VIII до Х клас, а в ХI и ХII се разполагат профилиращите предмети за всяко училище. Това означава например, че децата от хуманитарните профили ще приключат с природните науки в Х клас и след завършване на средното си образование ще бъркат Мария Кюри с Марая Кери... 
 След Х клас продължаващите обучение във втори гимназиален етап ще избират профилиращите предмети. Според новата концепция всеки профил ще се състои от три учебни предмета, от които два се определят от МОМН, а третият - от самото училище. В езиковия профил се дава възможност на ученика, ако неговото училище не предлага например втори език испански, той да го учи в друго училище (може и дистанционно) и да го впише в дипломата си. В учебното време за предметите от профила 40 на сто ще е за задължителна подготовка, а 60 на сто - за избираема. Във всеки отделен предмет ще има части (модули) със задължителни теми, определени на национално ниво, и дуги - които може да добави самото училище. Такива модули учителите моат да разработват сами или в сътрудничество с вузове. За тях в гимназията ще се пишат кредити, които вузовете може да признават при обучението за висше образование. Втората задължителна матура в ХII клас ще бъде върху предмет от профила на гимназията, не по свободен избор, както е сега. Но пак ще е само върху задължителното съдържание от всеки предмет. Автономията е добро нещо, но не когато държавата свежда своята функция единствено до задължителния минимум в обучението.
Дали това разнообразие на учебното съдържание ще създаде повече интерес у учениците и ще намали неграмотността и липсата на обща култура, предстои да видим. Но и самите училища у нас едва ли са готови за подобна автономия, която би ги направила напълно различни. А и как ще се актуализират всички тези учебни програми със задължителни части от профил и предмет на всеки 4 години (както предвижда МОМН)? Дори замисленият нов Национален инспекторат няма как да успява да контролира какво се случва в средното образование. Напълно е възможно след недълго време и в него да видим екзотичните псевдоспециалности, които в момента изобилстват във висшите училища заради стремежа да бъдат привлечени повече обучаеми и съответно - повече пари. Защото формулата "парите следват ученика" (т.е. ваучерите), от чиито пороци самите вузове отдавна се оплакват, ще бъде бетонирана при новата система на средно образование.
Плюс всичко това МОМН възнамерява да пусне свободно издаването на неограничено количество учебници по всеки предмет - ще се одобрява всеки учебник, отговарящ на държавните изисквания. И родителите, и учителите, пък и децата в масовия вариант настояват отдавна да бъде избиран с конкурс един най-добър учебник по всеки предмет, а не три, както е сега. Уви, интересите на издателите са над всичко - ако, разбира се, парламентът одобри това "либерализиране". И още едно съмнение - има едни милиони от ЕС по Оперативна програма "Човешки ресурси", които МОМН трябва да "усвои" за следните дейности: актуализиране на държавните образователни изисквания (18 в проекта на МОМН), на учебните програми и апробиране на процедура за оценяване и издаване на нови учебници. Дали пък тези европейски парици не предопределят доста от намеренията на МОМН?
Апропо сред държавните образователни изисквания, които МОМН предлага, липсва това за усвояване и използване в училище на официалния български език. Помним скандалите в предишния парламент, когато бе направен опит този стандарт да бъде "изхвърлен"...


Структура на системата

- Задължителни предучилищни групи (за 5 и 6-годишните)
- Начални училища (I-IV клас)
- Основни училища (I-VII клас)
- Средни общообразователни училища (I-Х клас)
- Гимназии (VIII-ХII клас)
- Средни училища (I-Х клас)
- Центрове за личностно развитие (заведения, в които ще има ресурсни учители за деца със специални потребности, когато такива деца са малко в дадено училище. Ако в самото училище има повече такива деца, директорът може да си назначи сам ресурсен учител).