Малкото четене
/ брой: 45
Още не съм на път да простя на БНТ, задето и тя се хвана на чалгаджийското хоро на посестримите си и все по-често изпълва екрана със силиконите на попдивите, но вестта за новата кампания "Малкото голямо четене" ме окуражи, че ще се роди нещо на ползу роду и културата ни - най-малкото като противоядие срещу простотията и посредствеността, в които тънем. Още повече че е свързано с децата, които колкото и да е шаблонно казано, са нашето бъдеще. Друго нямаме.
Вече понатрупахме опит от "Голямото четене", към което моето отношение (ако то има някакво значение) е разтроено. Първо, доволен съм от резултатите - народът се показа мъдър и изведе на върха на класацията "вечни български романи" - "Под игото" от Иван Вазов, "Време разделно" от Антон Дончев, "Тютюн" от Димитър Димов и "Железният светилник" от Димитър Талев. Дори да се приеме, че това е поредното преборване за национално самочувствие, както писа поетът Никола Инджов, който ме порази с факта, че само 7 на сто от читателите четат българска литература. Но този "изблик на патриотичен комплекс" най-малкото опровергава дискусиите, в които застъпниците на романите объркваха участниците в играта, заклеймяваха българските романи като пълен провинциализъм, как ли не се напъваха да ни предпазят от "влизане в канона". Медийният всезнайко Георги Лозанов бе удивен какво правят български книги в тази класация, а много народ се чуди и се мае, защо все Папионката ни поучава от екрана и че не минава жури без него и няма сила да го възпре. Богдан Русев, който е сценарист на четенето "в къси панталони", бе потресен заради класиране по принципа "Българи юнаци". Десният публицист Юлиян Попов дори заклейми всички, които четат Вазов, а поетът Тома Марков нарече избора "поредното клише от миналото". Това е втората ми гледна точка към "Голямото четене" - манипулациите и заиграванията в дискусиите, в медиите и интернет, които показаха, че разделението в обществото е пренесено и в литературата. А политиката вреди на книжовността. Разстрояването ми идва от това, че в края на краищата това си е шоу, което превръща книги в "състезателни коне" или "болиди". А от шоуто винаги някой кяри - рекламодатели, мобилни оператори и др. Другите, "платоническите" печалби в наше време не се броят. Напомням всичко това, за да предпазя "малкото" от грешките на "голямото". Първите сигнали показват, че сценаристите ще търсят повече играта, в която герои ще бъдат деца и книги, книги и деца. Дано е така!
Комуто в БНТ е хрумнало лицензът на Би Би Си да се преформатира в детски, заслужава добра дума. Първо, защото никой друг, дори славната британска телевизия не го е правила. Второ - детската аудитория е много пъстра възрастово и по начина на общуване с книгата - от детската градина до средните училища. Как да обхванеш необхватното. На едни им четат и те слушат, други четат "в твърдо състояние" или в интернет, много от малките палавници "общуват" с книгата косвено - чрез филмирани версии или компютърни игри. А някои не отварят книга. Вече писах, че всеки пети младеж у нас няма книга у дома си. Значи детство им за книгата е било пропиляно. Но "Малкото голямо четене" няма да е само полезна и забавна игра за палавници, в номинирането и класирането ще участват и възрастните (те помнят своите любими книжки от детството), а и децата няма да минат без съветите и препоръките на родителите си. Трудно е и с жанровете, не се избира роман, а книга, която може да е от най-различен жанр. Леда Милева обърна внимание, че не трябва да се изпуска дори "периодът на стиховете" у малките, предразположението им към ритмичната и римуваната реч. От значение е, разбира се, кои ще бъдат стоте номинирани книги, от които ще се изберат десетте. От малкото четене може да се извлече и полза - да се събуди по-голям интерес към книгата и навик да се чете. Защото, ще цитирам пак авторката на "Зайченцето бяло", именно детската книга трябва да създаде вкус към книгата за цял живот. "Детето е бащата на човека" - че добре го е рекъл Пиер Гамара. А пък телевизията по някакъв начин така изкупва натрупалата й се вина, тъй като "гледането" измести "четенето", та този реверанс е добър.
Накрая ще забия едно габърче. Видях тук и там по сайтовете кампанията да се изписва по чужд маниер "Малкото Голямо Четене". Както от доста време ни налагат "Добра Храна, Добър Живот" - всяко съществително с главна буква. Да напомням ли, че това е чуждо на българския език, на неговите традиции и норми. Родният правопис, за разлика от правописа в други езици, се отнася с уважение към главната буква и тя не се слага под път и над път. А съгласно правилата, които са задължителни за всички, дори за телевизионерите.