Лопушанският манастир пази ценен иконостас, икони и останки на мъченици за свободата
Новият игумен на светата обител архимандрит Христодул е завършил три висши образования, от няколко години вече служи на Бога
/ брой: 268
Архимандрит Христодул е новият игумен на Лопушанския манастир "Св. Йоан Кръстител". С благословението на Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан на 11 октомври бе извършена интронизацията. Чинът по въдворяването започна с Божествената света литургия, оглавена от Дядо Дометиан в съслужение с техни преосвещенства Величкия епископ Сионий, игумен на Троянския манастир, и Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Видинския митрополит, духовници от Видинска и други епархии на Българската православна църква. Архимандрит Хростодул получи игуменския посух, символ на духовна власт и пастирско служение, съобщи в. "Монт-прес".
Светското име на архимандрит Христодул е Христо Аврамов. Той е от Монтана. Завършил е три висши образования - агрономия, икономика и право. От няколко години той вече служи на Бога. През април Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Дометиан възведе в архимандритско достойнство йеромонах Христодул.
Архимандрит Христодул назначи за първи път в новата история на манастира таксидиоти (таксидиот - "пътник", пътуващ православен монах, който събира помощи, доброволни пожертвования за манастир). Всред тях са проф. Дечко Свиленов, проф. Иван Гавраилов, Божидар Орлов, доц. Борислав Великов, Бисер Траянов, Евгени Юревич, Николай, благодетел на манастира, Ангел Ахат, Божидар Орлов, Веселин, свещеник Кирил Янис от Гърция, Цветелин Кънчев-Дон Цеци, бате Илко Аджамията... Новоогласеният игумен изпроси благословията на митрополит Дометиан да назначи за таксидиоти и жени - Василена, Иванка, Маргарита, Илонка, Янка, презвитера Нора и др.
Новият храм
Новият храм в Лопушанския манастир бе осветен на 27 юли. На този ден православната църква отбелязва Св. великомъченик Пантелеймон и Светите Седмочисленици - св. св. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Църквата е двуетажна, по подобие на Боянската и на църквата край Асеновата крепост, в стила на храмовете от времето на Първото българско царство. Храмът на първия етаж е на името на св. Пантелеймон, а на втория - на св. Параскева Римлянка. Построен е по идея на Величкия епископ Сионий, който до края на април бе игумен на манастира. Той е в двора и се явява част от новото монашеско крило.
Някога в околностите на село Репляна е съществувал манастир "Св. Пантелеймон", а край Лопушна - още един - "Света Параскева". Те са разрушени и опожарени по време на турското робство. Така ще бъде възстановена паметта за двамата светии.
Храмът е вдигнат за около година с помощта на дарители. Той е дело на майстори от Белоградчик, Монтана и Берковица. Олтарът и иконостасът са мраморни. Те са изработени в италианския град Карера, чиито майстори се славят с изработката на мраморни олтари, съобщава в. "Монт-прес". Иконите са дело на художничката Елена Велкова от Берковица, а мозайките и мозаечните икони - на Мария Николова от Видин. След освещаването на новата църква в светата обител официално бе въведен в сан архимандрит Поликарп, с чин епископ Белоградчишки. В Лопушанския манастир се съхранява чудотворна икона на Света Богородица - на повече от 300 години, която бе открита в началото на тази година.
В деня на освещаването бяха отчетени резултатите от Първия национален конкурс за нравствено-религиозна поезия "Под манастирската лоза 2013".
Исторически и литературни податки
Архимандрит Христодул
Лопушанският манастир е от времето на Първото българско царство. За съжаление, точната дата на основаването на манастира не може да бъде доказана с документи, тъй като по време на Чипровското въстание през 1688 г. е разрушен и опожарен до основи от турците. Всичката книжнина и документация е изгоряла и безвъзвратно загубена, включително и летописната книга на манастира. Легенда разказва, че монасите са изкопали тунел под манастира, който водел към пещера на близкия хълм от юг. Предполага се, че в този тунел е съхранена документацията и само времето ще разкрие загадката от миналото.
В началото манастирът се намирал в землище на с. Помеждин, на 5 км в западна посока от сегашния манастир. И до ден-днешен местността, в която е бил манастирът, носи името "Манастирище".
През 1850 г. първият игумен на манастира архим. Дионисий, с гражданско име Димитър Тончов, от Берковица получава огромно наследство от своите родители. Приема монашеството и всички пари от наследството влага в изграждането на сега съществуващата църква и предишните монашески килии. Монашеските килии не са издържали изпитанията на времето. Южното крило е подновено през 1982-1986 г., а северното се очаква да бъде изградено, след като премине икономическата криза. По онова време игуменът архим. Дионисий цанил един майстор-строител. Игуменът води майстора в Рилския манастир и му поставя задача да построи същата църква, каквато е църквата там. Майстор Лило не е имал хартия, на която да направи скица, план на църквата. Опитал се по памет да запомни архитектурата и разпределението. Когато се върнали и започнали изкопните работи, игуменът установил несъответствие и изпраща за втори път майстора до Рилския манастир. А по онова време в България се е пътувало с волски каруци и пеша. Оттук до Рилския манастир разстоянието е 320 км. Но игуменът бил непреклонен. При второто посещение майсторът изплел макет на църквата, така, както се плете кошница, от лескови клонки. По този начин "пренесъл" архитектурата на Рилската църква. Дори строителни инженери, които са извършвали замервания по-късно, признават, че църквата е точно копие на църквата в Рилския манастир, с незначително по-малък мащаб. По големина тя е третата след църквата в Рилския и Бачковския манастир.
При започване на изкопните работи са открити костите на мъченически изкланите въстаници. Ясно се виждат съсичанията с ятаган. Игуменът разпорежда да бъде прекопан целият двор. Събират всички кости. За целта построяват костница, в която костите се съхраняват и до днес. Една част от тях са погребани в общ гроб, близо до костницата. Доскорошният игумен на манастира епископ Сионий Велички е открил процедура по обявяване на избитите въстаници от Чипровския и Лопушанския манастир за мъченици.
Църквата е построена за шест години - от 1850 до 1856 г. Един сравнително кратък период дори за днешно време. След това започва нейното обзавеждане. Иконостасът, като конструкция и като дърворезба, е дело на Самоковската школа. Майстор е Стойчо Фандъков (аз не пропускам да отбележа, че сегашната кметица на София Йорданка Фандъкова е снаха на този известен род). Дървото, от което е изработен иконостасът, е орех. Поклонниците се възхищават на тази ювелирна изработка и се учудват как е възможно сам човек да създаде тази красота. (Трябва да уточним все пак, че по онова време майсторът е разполагал с чираци и калфи, които са работели за него и от негово име.)
Иконите са изографисани от племенниците на Захарий Зограф - Станислав и Николай Доспевски. За 150 години тези икони не са изгубили своя блясък, нищо, че нашата църква няма климатична инсталация и че времето все пак е оставило своя отпечатък върху тях. Ктитори на храмовата икона са жителите на с. Ковачица.
Новата църква в двора на Лопушанския манастир
Видинският митрополит Дометиан възлага игуменския посух на архимандрит Христодул
Архимандрит Христодул с малката Христина