Форумът на БРИКС:
Лидерски оптимизъм или политическа реалност?
Петстранният диалог във Форталеза доведе до конкретни действия
/ брой: 165
Преди няколко дни една снимка обиколи страниците на световния печат. По идея на президента Дилма Русеф участниците в шестата среща на върха на формацията БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), състояла се на 15 и 16 юли, се снимаха заедно с длани, положени една върху друга - клетвен жест, символизиращ познатия ни от романтичните мускетарски романи на Дюма девиз: "Един за всички, всички за един!". Един находчив политически коментатор дори озаглави анализа си за проведената в бразилския курортен град Форталеза среща на лидерите на петте държави по следния начин: "Пет мускетара срещу кардинал Обама".
Разбира се, във всяка шега има и голяма доза истина - петстранният диалог във Форталеза едва ли е предизвикал голям възторг у президента на САЩ Барак Обама, а още по-малко вероятно е той да се е понравил на консервативните среди в Щатите. Отвсякъде погледната - от геополитическа или от демографска гледна точка, двудневната среща в бразилския град обединява ръководителите на близо три милиарда души - почти половината от населението на света. Участието на Русия и Китай - една посткомунистическа и една комунистическа страна, в разговори в Латинска Америка (отдавна запазения периметър на САЩ), на многомилионна Бразилия, ръководена от политик с нескривани леви възгледи, на втората по големина страна в света - Индия (в която до неотдавна имаше огромен щат с местно комунистическо ръководство), на Южна Африка - един от най-ярките полюси на антиколониализма... Всичко това е политически коктейл, съвсем не по вкуса на официален Вашингтон.
Да не говорим за енергичните призиви по време на двудневната среща - за още по-голямо единство в действията, за синхронизиране на икономическите усилия, за взаимопомощ и взаимодействие и т.н. Нещо повече, руският президент Владимир Путин зададе риторичния въпрос: За какво са на БРИКС такива политически формации като ЕС или Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка или техните покровители Съединените щати? Той подчерта, че на територията на държавите членки на БРИКС се намират 60 процента от световните запаси на нефт, въглища желязо, цветни и редки метали, на различни минерали: ресурси, съвсем достатъчни, за да се гарантира едно динамично развитие напред.
Подобни изявления от трибуната на срещата във Форталеза бяха подкрепени и от реални конкретни действия - решено бе в Шанхай да се учреди банка за развитие с капитал от 50 млрд. долара, както и на резервен фонд за спешни реакции при валутни кризи от 100 млрд. долара...
Страните с бързо развиваща се икономика, за каквито се определят членките на БРИКС, вече няколко години обсъждат този проект, който цели създаването на своеобразна противотежест на МВФ и на Световната банка, където според лидерите на групата петте държави не са достатъчно добре представени.
Информационните агенции съобщават, че първият президент на т.нар. Нова банка за развитие, ще бъде индиец. Това е записано в заключителната декларация на Шестата среща на върха във Форталеза.
Разбира се, има още много грапавини и трудности по общия път на петте държави от БРИКС. Съществуват ред "подводни камъни" от политическо, идеологическо, икономическо естество. И това е напълно разбираемо - да се синхронизират усилията на такава огромна общност от хора - почти три милиарда! - е нещо твърде деликатно, изискващо търпение, политически опит и огромна доза добронамереност.
И въпреки трудностите, определено може да се каже, че "мускетарската клетва" на петте лидери във Форталеза не е празен, необоснован оптимизъм, а една политическа реалност, която тепърва ще впечатлява света в сферата на икономиката, геополитиката и всички други области на живота. Защото БРИКС е повече от стремеж за обединение и икономическо процъфтяване на пет различни държави - това е антипод на глобализма с щемпел "Произведено в САЩ", на неолибералната идея, която, за съжаление, все още нагло шества не само в Щатите, но и в Западна Европа.
Няма съмнение, че през новия XXI век арената за изпробване на идеи, на социо-икономически тенденции ще бъде там, където се сблъскват реалните финансови и стопански потенциали. А на тази арена, доскоро доминирана от добре познати ни сили, постепенно и уверено напредват нови държави - от Азия, Латинска Америка и Африка, някои от тях доскоро наричани с пренебрежителното име Трети свят...