140 години от знаменитата обсада
Когато Плевен падна
Как император Александър II върна сабята на пленения Осман паша
/ брой: 236
На 28 ноември (по стар стил) 1877 г. руските войски овладяват Плевен и армията на Осман паша слага оръжие... При опита си да се промъкне през обкръжението, командващият на турската армия е заловен и представен на император Александър II. Ето как е описал "аудиенцията" Леонид Чичагов (1856-1937) в "Дневник за пребиваването на Царя-Освободител в Дунавската армия през 1877 година", преведен и издаден на български в далечната 1901 година. (Днес имаме и второ фототипно издание, от което "прочетохме" за читателите на вестника страниците 232 и 233): "Като се опираше отляво на рамото на Хасиб бей, а отдясно на корнета на лейбгвардейския на Н. Величество казашки полк, княз Дедашкелияни, раненият Осман паша мина през двора, за да се представи на Негово Императорско Величество. Тук беше и драгоманина (преводачът-бел. авт.) на Главнокомандващия, действителния статски съветник Макеев, който през време на блокадата биде два пъти изпращан в Плевен като парламентьор. Въведоха пленения пълководец в стаята, дето беше Царят.
Негово Величество, като приближи до Осман, обърна се към него със следните думи (разговорът ставаше с помощта на Н. Д. Макеева).
- "Какво ви подбуди да излезете от Плевен?"
- "Като солдатин, който скъпи за своето честно име, аз, във всеки случай, считах за свой дълг, да направя тоя опит; аз не можех, нямах право до постъпя другояче... Опитът не успя, но моето нещастие се смекчава за мене лично с това, че тая несполука ми достави щастието да бъда представен на Ваше Величество".
- "Отдавам пълна дан от уважение към вашата доблестна храброст, ако и тя да беше насочена против Моята армия".
- "Ваше Императорско Величество, отговори Осман, като се поклони почтително, аз изпълних само своя войнишки дълг и надявах се, че с това ще заслужа признателността на своето отечество, па и милостивото внимание на Ваше Величество и уважението на вашата армия".
- "Знаехте ли вие нещо за превземането на Враца, на Правец, на Етрополе, на Орхание?"
- "Господарю, не знаех нищо. От нещастното за нас сражение при Горни Дъбник, в продължение на четиридесет и пет дни никаква вест не идеше отвън в Плевен".
- "Оставаше ли ви много продоволствие?"
- "Само за пет дни и в навечерието на моя опит то беше раздадено в ръцете на солдатите".
- "В знак на уважение към вашата храброст, връщам ви вашата сабя, която ще можете да носите и у нас, в Русия, дето, надея се, не ще имате причини за най-малко недоволство."
Осман, с видимо чувство на признателност, дълбоко се поклони пред Царя и излезе, крепен от същите лица.
На двора му дадоха стол, на който ранения пленник си отдъхна няколко минути. Тълпа от офицери почтително го заобиколи и много високи лица изразиха при това своето уважение към храбрия защитник на Плевен. Комендантът на главната квартира на великия княз, генерал-майор Щейн, връчи на Осман паша неговото оръжие, а командира на пешия конвой на главнокомандващия, полковник Ключарев, подаде му получения от българите миртов венец, в знак на това, че предадената армия и нейния доблестен предводител от сега се намират не между неприятели.
Царят беше във възторжено настроение, и даже, чинеше се, че е подмладял....
Осман паша е приет от император Александър II
Худ. Николай Дмитриев-Оренбургски
Осман паша предава сабята си на генерал С. Ганецки
Рис. С. Шамот, грав. Б. Браун - Илюстрована хроника на войната
Късна снимка на Осман паша Корицата на Дневника,
преиздаден тази година