Кога захарта горчи
За 10 години се е удвоил броят на децата със "старчески" диабет
/ брой: 64
Ако допреди 20-ина години децата с диабет тип 2 бяха около 6.2 на 100 хил. детско население, през последните 10 години годишният брой на тези деца е 10-12 на 100 хил. детско население. Това обяснява доц. д-р Калинка Коприварова, национален консултант по детска ендокринология и диабет. Ако по-рано през клиниката по диабет в Специализираната болница за активно лечение на детски болести в София годишно са диагностицирани по 1-2 деца с доказан "старчески" диабет, сега са по 1-2 на месец. Клиниката обслужва районите на столицата, София-област, Видин, Монтана, Враца, Благоевград.
Диабет тип 2 следва затлъстяването
подчертава доц. Коприварова. Много от децата с метаболитен синдром и затлъстяване са с нарушен глюкозен толеранс, който е преддиабетно състояние за тип 2. Тези гранични състояния може да повлияят статистиката при диабет тип 2 в детска възраст, обяснява специалистката. Тя е категорична, че лечението на всички тези състояния - и диабет тип 2, и нарушения глюкозен толеранс, съчетан със затлъстяване, и метаболитният синдром при децата е едно и също - промяна на хранителния и двигателен режим плюс инсулинов очувствител (метформин).
101-годишният Милуш Янков вероятно занапред ще бъде един от примерите за дългогодишен контрол, които българските детски диабетолози ще дават на родителите.
В човешката патология няма друго заболяване, при което всекидневно семейството или болният да вземат жизненоважни решения. Всеки ден, всеки път преди поставяне на инсулина или дори при елементарна настинка трябва да вземат решетие, от което зависи животът.
Родителите винаги са в шок
когато чуят диагнозата диабет тип 1, казва доц. Коприварова. "Ние не им спестяваме истината - той не може да бъде излекуван (поне засега науката не познава начин това да стане), но може да бъде успешно контролиран... Често първото ни изречение е: "Диабетът е дошъл..." и веднага продължаваме изречението с противопоставяне - "но..." и обясняваме, че отдавна това не е обричащо заболяване, че детето не се отличава по нищо от своите връстници - може да учи, да вземе професия, да създаде семейство и да живее много години, както това се е случило с бай Милуш. А атеросклеротичните промени да не се дължат на диабета, а просто на възрастта. Затова казваме на родителите, че какъвто е бил животът на детето, такъв да продължи. И пак казваме едно "но". Но с голяма дисциплина. Диабетът дисциплинира. Даже напоследък в медицината не се говори за диета при диабета, а за хранителен режим. При него е забранена кристалната захар и се намалява до минимум количеството на мазнините, особено животинските. Увеличават се зеленчуците и плодовете. Има инсулинови режими, които при по-големите деца, особено добре обучените, може да позволят дори консумацията на малко кристална захар. Другата тема е храната - колко, какво, кога да ядат, как да разменят дадена храна с друга така, че въглехидратното съдържание да е едно и също. Защото въглехидратите определят дозата на инсулина и детето трябва да яде разнообразна храна, но въглехидратното и калорийно съдържание да е приблизително еднакво. Това държи под контрол диабета, който в детската възраст и без това е доста лабилен. Затова и за всяко дете правим индивидуален хранителен режим (количеството и състава на храната), който непрекъснато актуализираме - при най-малките на 6 месеца, при по-големите на 1 година, в зависимост от бързината, с която расте детето, в зависимост от теглото му.
Друго важно нещо, което казваме на родителите е, че
инсулинът не боли
Защото те се ужасяват от болката, която ще изпита детето им при инжекциите. Това не е точно така. Обясняваме на родителите и на децата, ако са по-големи, техниката на работа с инсулиновата писалка, смяната на флакона, кой вид инсулин на кое място по тялото е най-добре да се слага, какъв да е наклонът на иглата. Обучаваме ги и на поведение в т.нар. болни дни - когато детето е с простуда и температура, не може да яде, повръща. Тогава също трябва много внимателно да се променя дозата на инсулина и трябва да се намерят начини детето да поема храна.
Ако някое дете е спортувало, преди да заболее от диабет, не бива да спре заниманията си и ние го обучаваме специално какво трябва да прави преди, по време и след тренировка", обяснява още доц. Коприварова.
Естествено диабетът не е хрема и решението на проблема не е зад първия ъгъл. То променя тотално начина на живот на цялото семейство, категорични са родителите.