Кипяща натура, голям учен, достолепен човек
90 години от рождението на акад. Георги Близнаков
/ брой: 262
Онези, които познаваха отблизо академик Георги Близнаков, казват за него, че бил кипяща натура - преливал от енергия и изобилие на идеи; респектирал със своята порядъчност, честност и достолепие, с жизнелюбие, оптимизъм и артистичност. Бил реалист, в борбата за достигане на поставената цел казвал, че "в живота невинаги най-късото разстояние между две точки е правата линия", а "в истинската наука и отрицателният резултат е ценен, защото показва грешките и заблудите".
Журналистическите ми задължения през 70-те и 80-те години на миналия век неведнъж са ме срещали с акад. Близнаков в БАН, където той беше главен научен секретар и заместник-председател, и в Софийския университет "Св. Климент Охридски" по време на ректорството му. Като прелиствам старите си бележници и чета записаното, се удивлявам на казаното от академика, което звучи актуално и за днешния ден на българската наука и образование, за общественото и икономическото развитие на България.
На 14 ноември се навършват 90 г. от неговото рождение. Изборът му да следва химия бил случаен, защото единствено по тази специалност имало конкурс за студентска стипендия "Даровити деца". Явил се на изпита във Варненската мъжка гимназия и го класирали на първо място. Бедният му баща Мануил от Берковица казал, че не е сгрешил: "Химията е сериозна работа, сине, има бъдеще!" Химик с бъдеще, определил го преподавателят му доц. Ростислав Каишев и взел студента за "доброволен асистент". Дипломната му работа била за самотрансформацията на кристалите. Но за начало на пътя в науката Георги Близнаков смята първата си статия от областта на растежа на кристалите - в съавторство със създателя на българската физико-химична школа акад. Каишев. "Аз се гордея, че съм негов ученик и възпитаник на тази школа", неведнъж е казвал ученият. През годините и десетилетията ученикът ще създаде собствено направление, собствена школа, ще подготви свои ученици, които днес са с международна известност.
Три са научните области, в които акад. Близнаков ще остане известен в българската и световната наука: адсорбция и катализ, кристален растеж и неорганичен синтез. Зад тях се крият великолепни теоретични термодинамични изводи, строги уравнения, приноси в изясняване кинетиката и механизма на промишлено важни каталитични реакции, усъвършенствани методи за нанасяне на износоустойчиви боридни покрития върху твърдосплавни режещи инструменти, както и начин за получаване на високоактивни и избирателни катализатори. Обобщено, Г. Близнаков е автор на повече от 200 научни труда, над 25 свидетелства и патента. Заслужава да споменем специално метода му за приготвяне на катлизатор за пълно окисление на въглеводороди и въглероден окис - реален принос в борбата за чиста природа!
Като преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" той четеше лекции по неорганична химия, а през последните години и по екология - една нова дисциплина, която превърна в увличаща и интересна за студентите.
Акад. Близнаков познаваше науката и образованието "отвътре", социалните им измерения. Макар да не смяташе административната и обществената заетост за хоби, той не се оплакваше от тези свои задължения. Нещо повече - много време и усилия вложи за утвърждаване на авторитета и влиянието им върху общественото развитие на България. Съдбата на науката и образованието у нас го тревожеше до сетните му дни. Не се умори да участва в дискусии - страдаше и се съпротивляваше срещу отказа на държавата да ги приеме за приоритети.
Бе един от първите ръководители и организатори на науката и висшето образование в България: основател и несменяем директор на Института по обща и неорганична химия при БАН до пенсионирането си - 30 години; 30 години ръководи катедрата по неорганична химия, 5 години бе ректор на Софийския университет, 5 години - председател на Централния съвет на Научно-техническите съюзи в България.
Академик Георги Близнаков бе причастен към повечето от значимите национални програми за развитието на химията, металургията, за новите материали и технологии, за иновациите като цяло. Малцина може би знаят, че в средата на миналия век той оглави комисия, която имаше смелостта да се противопостави срещу плановете да се строи металургимен комбинат край столицата, далеч от морско пристанище. Още по-малко навярно са онези, които знаят, че академикът оглави комисия от компетентни и честни учени и специалисти, които дадоха първите обективни и научнообосновани оценки за обгазяването на Русе, а създаденият и ръководен от него Национален екологичен клуб продължава и досега делото за изграждане на екологична чиста България.
Мястото не ми позволява да изброя наградите и отличията - български и международни, с които акад. Близнаков заслужено бе удостоен. Но не мога да премълча как бе огорчен, и то на рождения му ден, когато вместо пожелания му бе поднесена заповедта за освобождаване от поста ректор на СУ...
Широко скроена личност, с енциклопедични знания, Георги Близнаков още в първите години на реставрацията на капитализма в България прогнозира днешния разпад на държавата ни в книгата си "Накъде, човече" (1995). В нея четем: "Резултатите не само в България, но и в другите страни показаха недвусмислено, че избраният път на трансформация на обществото е погрешен и несправедлив... В България, излязла от руините на тоталитарния режим и запътила се към демокрация, си пробиват път бедни и некомпетентни хора, но хитри и алчни да грабят де що е останало от държавата. Българският народ е шокиран от развихрилото се не само икономическо, но и от по-страшното - моралното падение на обществото... Либералната икономика и свободният пазар с безогледното използване на планетарните ресурси и гоненето на печалби за малцинството крият най-големите опасности за бъдещето... Най-силната алтернатива на либералната демокрация днес е социалната демокрация... Пенсията не е милостиня, пенсионерите не са излишни хора, а нормални, заслужили и полезни членове на обществото".