КАТЯ от "РИТОН": Публиката трябва да е по-взискателна
Най-голямото нашествие да превземеш една нация е като я унищожиш духовно, казва нежната половинка от известния дует
/ брой: 79
Малко повече от месец остава до големия концерт на ДУЕТ "РИТОН" - "Чакаме ви с любов", на 30 май от 20 ч. в зала 1 на НДК. В началото на годината излезе и лирик видеото към едноименната пилотна песен от новия им албум "Твоята жена", по текст на Драго Драганов, музика и аранжимент на Алекс Нушев. Любимците на няколко поколения Катя и Здравко повече от два часа ще забавляват почитателите с грандиозно шоу и песни, изпълнени на живо, сред които "Цял живот танго", "Златен Ритон", "За последен път ти повтарям", "Живот като на кино", "Есенна тъга", "Пристанище", "До безсъзнание", "Всички слаби места", "Някога, но не сега", "Прегърни ме", "Изповед", "Накъдето ми видят очите", "Елате ни на гости", "Джалма", "Болка от любов", "Цяла нощ", "Дон Кихот".
- Вече 42 години радвате публиката с вашата музика и отново сте на прага на още един вълнуващ концерт. Какво по-специално готвите за феновете си?
- За всеки концерт подготвяме нови песни, защото не обичаме да лежим на стари лаври, не сме такива изпълнители, въпреки че сме създали много песни досега. В момента работим върху нов албум, част от който ще изпеем на концерта. Изпълняваме нови песни вече от години, като представяме хитове от всички епохи на нашето развитие, включително и най-ранния ни период от 80-те години - златните хитове. Над 2 часа ще бъде шоуто. Има още места. Българинът купува билети за български концерти в последния момент. Продават се на www.ticketportal.bg и касите на НДК.
- Тази година подготвяте и турне в страната, което включва няколко града...
- Във Варна пеем на 12 август от 20.30 ч. в Летния театър, в Пловдив - на 11 септември от 20 ч. в Летния театър, и в Русе на 25 септември от 19 ч. в "Канев център", новата зала е много красива, там пяхме миналата година.
- Правите ли разлика между концертите си преди години и сега - като емоция, като публика? Какво ви казват хората?
- Споделят, че са много доволни. Досега не сме имали празен стол. Характерното за нашите изяви е, че са винаги на живо, с оркестър и три беквокалистки, с които работим от 2012 г. Ние сме върли противници на концертите на плейбек. Да се продават билети и да се пее на плейбек е недопустимо!
- Не отмина ли тази мода?
- Не е мода, просто така е по-лесно, защото той спестява труда, който другите изпълнители полагат. Това е измама, все едно да купуваш сирене от имитиращ продукт. Едва ли го разбират хората, след като виждам, че се купуват билети за подобни концерти, явно им е все едно, че някой излиза и ги мами и то на пълен плейбек. Това е огромно неуважение към публиката! Тя трябва да бъде малко по-взискателна и по-критична! Другото, характерно за нашите концерти, е, че влагаме изключително много труд и средства за красива и модерна сценография. Сътрудничим си с момчетата от "Стейдж мастерс" за първа година, даже в момента вече работим по сценографията.
- Колко време отнема подготовката за такъв концерт?
- Специално в София правим концертите през година и половина, защото една година е много малък период, за да можем да подготвим нови песни, да измислим нова сценография и направим наистина нещо различно. Да не кажат после хората: това вече сме го гледали... Нашият пазар е изключително малък, а концертната публика е константна величина - нито се намалява, нито се увеличава, почти едни и същи хора идват на нашите концерти. С всеки следващ се мъчим да надскочим собствената си летва и да надграждаме, доколкото е възможно.
- Интернет медиите и социалните мрежи помагат или по-скоро пречат на българската поп музика, респективно на вас?
- Разбира се, помагат, това е допълнителна реклама - във всички дигитални платформи присъстват наши произведения. "Вирджиния рекърдс" управлява дигиталните ни права и смятаме, че сме абсолютно адекватни на днешното време. Оттам идва вече и независимостта ни, тоест не сме чак толкова зависими от факта, че не ни пускат по радиата.
- Певците от вашето поколение вече не звучат по българските радиа, как си обяснявате това?
- Особено критично отношение имам към Националното радио, в което звучи всичко друго, но не и българска музика! 50 години не можахме да се преборим с тази закостеняла фабрика за антибългарщина. Там има едни музикални редакторки, от които зависи музикалният фонд на радиото. Не знам каква е причината, но когато някой колега от нашето поколение предложи песен, чувам разни реплики от типа "Ох, стига с този Златен Орфей..." И то от хора, които са израснали точно с този "Златен Орфей"... Публиката на Националното радио не е само младежка например, тя е всякаква и трябва да има преплитане на поколенията, не може да звучи само един вид музика.
- Коментира се, че се лансират определени млади изпълнители, които си плащат, за да ги въртят в радиоефира...
- Според мен е така и става въпрос за плащане под масата, и въобще не мога да си го обясня. Има мнение, че всичко, което е свързано с по-старото поколение, едва ли не е роднина на Тодор Живков и на комунизма. А хората, които казват тези неща, са всъщност част от същото поколение.
- Но няма как да съществува новото без старото, без приемствеността животът е немислим.
- Тук, в България, първо сме чуждопоклонници, второ - битува някакъв криворазбран огромен поколенчески комплекс. Става дума за абсолютна корупция, защото се пускат и лансират хора, които не могат да съберат публика, дори колкото половин клуб, камо ли за нещо по-голямо!
- Истината излиза наяве. Не спирате да правите големи концерти и да пълните залите.
- Благодарение на тези платформи. Макар че по-възрастното поколение по-трудно се справя с интернет и не би могло да чуе нашата най-нова песен, която вече е качена на съответните платформи, а предпочита да я слуша по радиото. Въпреки трудностите, нещата се получават все още, да чукна на дърво.
- В чужбина има задължителни квоти за музика, която трябва да звучи на съответния език...
- Другите държави имат национално самосъзнание и самочувствие, а ние нямаме нищо. През Сърбия да минеш, на която и радиостанция да врътнеш, се чуват само сръбски песни, в Гърция, Унгария, Чехия, Германия, Франция също приоритет са националните им песни. Имаше предложение да се направят някакви квоти за българска музика, ама не можело, защото европейската конвенция и не знам си какво още не позволява... Най-голямото нашествие да превземеш една нация е като я унищожиш духовно и поп културата е най-достъпното оръжие.
- Любовта - към публиката, към ближния, е основна движеща сила. Какво я съхранява и поддържа през годините?
- Уважението, компромисите, зачитане мнението на другия. Никога при нас не е имало случай някой да тропне с крак и да каже - не, ще стане на моето! Всичко е въпрос на разумен компромис и от двете страни.
- А към публиката?
- Когато си истински, когато не я лъжеш и не я подценяваш, я печелиш. Да не си мислиш, че срещу теб стоят хора, които нищо не разбират и можеш да си правиш, каквото си поискаш. И най-важното е да пееш на живо, а не на плейбек - никъде по света го няма това. Така или иначе нашият пазар е пренаситен откъм събития и трябва да се прави доста голямо сито.