Катастрофата все още може да бъде избегната!

България е в тежка демографска криза. Някои специалисти не без основание твърдят, че сме в демографска катастрофа. Населението ни се топи. Това личи от преброяванията от 1887 г. досега и особено през последните 30 години (вж. таблица 1.).
В края на 2015 г. сме около 7160 хил. души. Напоследък намаляваме с около 40-44 хил. души годишно. Главните фактори за намаляването на населението са два: отрицателният естествен прираст поради високата смъртност и ниската раждаемост (вж. таблица 2.) и голямата емиграция. Отрицателният естествен прираст определя около две трети от намалението на населението. Тук ще се спра само на него. Приемам условно, че балансът между емиграция и имиграция е нулев. А той едва ли ще е такъв през следващите десетилетия и това влошава още повече нашето положение. Ако сегашната разлика между раждания и умирания се запази, населението ни ще спадне до около 3,5 млн. души в края на века. При неблагоприятния възрастов състав и ако продължават  още дълго лошите условия на живот, може да се свием още повече. Очаква се ромите да бъдат най-голямата етническа група, турците - втора, а българите - трета.

Ще се върнем 200 години назад

по броя на населението, а по качеството му - още по-назад. Тръпки ме побиват, като си помисля за това!
През 2013 г. средната продължителност на живота в ЕС е била 80,6 години (Испания - 83, Швейцария - 83, Франция - 82, Гърция - 81), а у нас 74,9 години. Средният коефициент на раждаемост в ЕС е бил 10,0 промила, а у нас 9,2. Средният коефициент на смъртност в ЕС е бил 9,9 промила, а у нас 14,4. По-близко сме до тях по коефициент на раждаемост, но ЕС не е добър ориентир, понеже те самите са в предкризисно състояние.
България е в най-тежка демографска ситуация сред всички страни в ЕС. След нас е може би Унгария, но техният министър-председател отдавна говори публично за надвисналата опасност и се опитва да противодейства с активна държавна политика, включително и на семейно равнище - той има 4 деца. Същото не може да се каже за нашия премиер, чийто

управленски хоризонт се изчерпва с магистралите

Освен някои дългогодишни обективни процеси в цяла Европа, от 26 години у нас се провежда държавна политика, която изостря допълнително демографската криза. Това е висша степен на престъпна безотговорност!
И най-суровото наказание за авторите на такава политика ще е твърде леко! Тази криза не може да бъде овладяна бързо, но чрез доходната, данъчната, здравната, образователната, регионалната, миграционната и пенсионната политика може да се смекчи през следващите десетилетия. Може - ако има политическа воля и отговорност за съдбата на България. Като правило, активните мерки в демографската политика дават осезаем резултат след 20-25 години.
Основна стратегическа цел на България трябва да бъде забавяне темповете на намаление на населението с оглед стабилизиране към 2050-2060 г. и поврат към бавно повишение до края на столетието, при осигуряване на все по-високо качество на живота на хората. Защото в демографското развитие е важно не само количеството, но и качеството. Стремежът трябва да бъде среден размер на семейството - с 2-3 деца. Сега е около 1,5, а необходимият минимум е 2,1.
Известни са ми две стратегии за демографското развитие на България през последните 10-15 години,

но те остават на книга

Веднъж направени, биват бързо забравени. И никой не си спомня за тях при текущото управление на държавните дела, за да ги конкретизира и приложи. Така повече не може!
От началото на 2017 г. трябва да се задейства голям пакет от комплексни мерки за смекчаване на демографската криза и предотвратяване на демографската катастрофа, чиито контури вече се очертават на далечния стратегически хоризонт. Наред с много други, за тази цел могат да бъдат използвани и икономически мерки, като:
- Платен отпуск по майчинство с 90% от основната заплата преди излизане в отпуска - 8 месеца за първо дете; 12 месеца за второ дете; 24 месеца за трето дете; до 3 месеца за всяко следващо. По желание на майката отпускът да може да се удължава с още до 12 месеца до трето дете при 70% възнаграждение;
- Предоставяне на еднократна държавна помощ при раждане на първо дете - 3000 лв.; на второ дете - 5000 лв.; на трето дете - 10 000 лв. и на всяко следващо - по 500 лв;
- Повишаване на детските надбавки: 150 лв. месечно за първо дете; 250 лв. за второ дете; 350 лв. за трето дете; 80 лв. за всяко следващо;
- По-голямо и продължително допълнително финансиране при отглеждане на деца с увреждания;
- По желание на майките да се използва схемата "отново на работа" по време на полагащия се отпуск по майчинство чрез наемане на детегледачка, чието възнаграждение да се заплаща от държавата или общината;
- Бременни жени и майки да могат да ползват с предимство гъвкави форми на заетост: непълно работно време, работа на половин длъжност, надомна работа и други подобни;
- Да се правят облекчения при изпълнение на трудовите задължения от бременни жени и майки: ограничения за полагане на извънреден, нощен и тежък физически труд, забрана да работят при вредни условия, ограничения за труд в празнични и почивни дни и т.н.;
- Да се ускори строителството на детски ясли и градини, като докъм 2020 г. се осигурят необходимите места в тях за всички деца във всички населени места;
- От 1 януари 2017 г. да започне намаление на таксите в държавните и общинските детски ясли и градини, а до края на 2018 г. да бъдат отменени изцяло;
- От началото на 2017 г. да започне намаление на учебните такси във всички общински и държавни училища, което да бъде завършено до края на 2019 г. От началото на 2020 г. да се въведе в тях безплатно средно и висше образование;
- Да се дава еднократна помощ от 500 лв. за първолаците в началото на първата им учебна година и по 300 лв. в началото на следващите учебни години до завършване на основно образование;
- От началото на 2018 г. всеки ученик в общинско и държавно основно училище да получава месечна стипендия от 70 лв.; в средно училище - 150 лв. при успех минимум 4,50 по шестобалната система. Всеки студент в държавен университет да получава месечна стипендия от 300 лв. при успех минимум 4,50;
- Да се осигурят общежития за поне 50% от учениците в общинските и държавните средни училища и за студентите в държавните висши училища при минимално заплащане;
- За всички деца, младежи и девойки до пълнолетна възраст да се осигурява безплатна здравна помощ и безплатни лекарства, без да са здравно осигурени;
- От 1 януари 2017 г. да се отмени статутът на болниците като търговски дружества. Тяхната работа да се оценява по качеството на лечението, а не по финансовите им баланси;
- Да се повиши чувствително заплащането на медицинския персонал в държавните и общинските болнични заведения, да се увеличат доставките на модерна диагностична апаратура за държавните и общинските болници и да се подобрят условията за работа и професионално развитие на медиците, за да се смекчи масовото изтичане на медицински персонал към чужбина;
- Да се осигури реален общ достъп до здравни услуги. Да се прекрати закриването на общински болници по финансови причини. Да се осигури нормална здравна помощ и подходящо снабдяване с лекарства за живеещите в малките и отдалечени махали, села и за малките градчета, независимо от финансовите показатели, като при нужда се осигурява държавно финансиране;
- Да се повиши процентът на възстановяване (реимбурсиране) от Здравната каса на разходите на пациентите за лекарства до средното равнище в ЕС. Засега сме на едно от последните места;
- Да се увеличи съществено делът на здравното осигуряване за зъболечение в общия бюджет на Здравната каса. Разходите за зъболечение на бедни възрастни хора да се поемат от държавата;
- От началото на 2017 г. да започне ускорено повишение на пенсиите, така че през 2019 г. средната пенсия да достигне 800 лв., без ограничения за максимума, при около 320 лв. сега. Допълнителното финансиране на Пенсионния фонд да се осигури от бюджета;
- За неосигурените по уважителни причини възрастни хора над 65 години държавата да плаща пълното финансиране на здравната им помощ и лекарствата;
- Да се изработи специална програма за комплексни грижи за възрастните хора с оглед намаляване коефициента на смъртност до 11,0-11,5 промила и повишаване на продължителността на живота у нас до 77,5-78,0 години към 2030 г.;
- Държавата да заплаща 10% от стойността на ново жилище на младо семейство с едно дете, 20% на младо семейство с две деца и 30% с три и повече деца, ако нямат друго жилище;
- Всички парични помощи за раждане и отглеждане на деца да се освобождават от подоходен данък, а помощите в натура - от ДДС. Паричните помощи да се индексират ежегодно с инфлацията;
- Да се намали ДДС на 5% за лекарствата, учебните помагала и за всички детски стоки до 15-годишна възраст, като за компенсация на бюджета да се увеличи на 27% за хазарта и за екстравагантните луксозни стоки;
- Да се правят данъчни облекчения на млади семейства при изплащане на лихви по ипотечни и други жилищни заеми;
- Държавна субсидия да се предоставя само на държавните и общинските основни, средни и висши училища. 
Финансовите ресурси за изпълнението на настоящата програма могат да се осигурят чрез провеждане на предлаганата от мен цялостна  данъчна реформа.

Демографската политика трябва да се превърне в приоритет над приоритетите

Защото става дума за съдбата на България. Няма цена, която не може и не трябва да бъде платена, когато се касае за спасяването на България. Съдбата на България няма парични измерения. Тя не може да се съизмерва с бюджетен дефицит, с публичен дълг, с платежен баланс, с инфлация и други подобни.
България е пред изчезване като народ и държава към края на настоящото и началото на следващото столетие. Следващите поколения няма да ни простят бездействието! Катастрофата все още може да бъде избегната!

Таблица 1. Население на България според преброяванията


Таблица 2. Раждаемост, смъртност и естествен прираст на населението в България

Раждаемостта и смъртността са в промили (на 1000 души от населението), а естественият прираст е разликата между смъртност и раждаемост. Отрицателният знак в последната колона означава, че умрелите са повече от новородените и населението намалява.