Какво ще й гледам на Виената...
/ брой: 197
Оборудвани с противогази и защитни облекла, туристи внимателно пристъпват между струпани битови, строителни и прочие отпадъци. Специално обучена охрана има за цел да предпази хората от досег с неизвестни представители на флората и фауната, пръкнали се от забравени с години бали с боклук. Заради сложните си облекла гостите на сметището слушат изчерпателна лекция за безопасността на пребиваването си не от водача си, а чрез високоговорители...
Тази ситуация не се развива във фантастичен филм на чужда планета, а е възможен български сценарий за посещение на обикновени хора из родното сметище в Суходол.
Зловещата картинка е единствената представа, която възниква при неволно сравнение на туристическите обиколки, които могат да се направят у нас и из една австрийска боклучена яма. Доживяхме да разберем, че във Виена се организира истински излет до местното сметище . И хората не просто минават по принуда да видят какво произвеждат всекидневно в домовете си, а за да придобият добра представа къде отиват парите им за сметосъбиране.
Да се сравняват родното и австрийското сметище е не само нелепо, но и безпредметно. Българите нямат никаква нужда от специални туробиколки из Суходол или кое да е друго депо за отпадъци. Защото те всекидневно са на излет. Минават покрай боклуците пред блока, настъпват ги по тротоара, заобикалят ги на детската площадка, прескачат ги, за да се качат на рейса. Няма какво да се мерим с чужденците, та ние отдавна сме пред тях. Добре го е казал още преди десетилетия добър наш познайник - "Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати."