Изповедни унижения

Вчера Европейският парламент отне още част от и без това изтънелия ни суверенитет. Евродепутатите задължиха страните членки да уведомяват предварително Еврокомисията за своите намерения да преговарят за снабдяване с енергия от трети страни. Редът досега беше друг. Според действащите правила Брюксел трябваше да бъде известяван след подписването на договор или споразумение за доставка. Това очевидно не се харесваше на еврочиновниците, които държат да пъхат дългите си носове навсякъде и във всичко. Как иначе биха държали "под око" националните правителства? По какъв друг начин биха гарантирали властта и космическите си заплати? Разбира се, тази намеса във вътрешните работи на държавите е политически коректно опакована като загриженост за "енергийната сигурност".
Само си представете на какво унижение ще бъдем подлагани. Ако досега пращахме в Брюксел за "проверка" и одобрение сключените от нас договори, то от днес ще трябва да показваме пред еврочиновниците не документите, а да изповядваме намеренията си! Ако ги одобрят, едва тогава ще можем да действаме. Днес в енергетиката, утре във финансите, вдругиден в този режим на "изповед" ще влязат всички сфери. Това е стъпка в посока заобикаляне на националните парламенти и обезсуверенитетването им. В България то започна през 1997 г. с отнемане правото на централната банка да води самостоятелна политика. С приемането ни в НАТО загубихме правото да се грижим за отбраната си. Ставайки член на ЕС, на България де факто й остана да определя единствено колко бедни да бъдем. Останалото - от условията за отглеждане на щастливи кокошки до ъгъла на изкривяване на краставиците, го решават анонимни еврочиновници, а правителствата ни изглеждат като дистанционно управлявани покемони.