Искам да съм негър...
/ брой: 281
Преди двайсетина години в българския музикален ефир се пръкна една шеговита песен, чийто припев, доколкото си спомням, беше: "Искам да съм негър в щата Алабама...". В прав текст това песенно съчинение ни внушаваше, че ние, българите, живеем по-зле дори и от един чернокож човек в южняшките щати, там, където още припламват блуждаещите огньове на расизма.
Сетих се за тази мелодийка, когато тези дни чух, че размерът на минималната пенсия в южната ни съседка съответствал, видите ли, на максималната българска пенсия. Това лично мен, като жител на държава на второ място по финансова дисциплина в Европа, ме озадачи до известна степен. И в моето съзнание, обременено от пенсионерско-инвалидни емоции, внезапно се роди едно малко текстче за нова песен:
Искам да съм дядка, дядка от Пирея
Узо да си пия, хилядарки да пилея.
Погледът ми край морето да се рее.
Панталонът бял слънце да ми грее.
Припев: Искам да съм дядка, дядка от Пирея...
Уви, силата на моята поетична муза стигна само дотук. А всъщност поетичното ми вдъхновение бе толкова кратко, защото не ми е до пеене и блеене, а по-скоро до ругаене, да не кажа по-силна дума...
Защото всеки ден ми се иска да попитам господина Дянкова (естествено отличник на Световната и Европейската банка, на Международния валутен фонд и др.) защо, по дяволите, той забрави, че в една цивилизована държава заплати и пенсии се индексират ежегодно съобразно процента на инфлацията?
А този инфлационен процент, г-н Дянков, през последните три години съвсем не бе за подценяване сред постоянно набъбващите цени - съвсем логично ви носеха автоматично допълнителен данък ДДС - цели 20 процента върху всеки продаден картоф или парче месо. Да не говорим за лютите акцизни (друг вид данъчни) проценти върху горива и цигари, които изхвърлиха бензина в орбитата на готварското олио, а цигарите превърнаха в мощно средство за подкопаване на личния и семеен бюджет (ще ми пушите, маскари такива!). И къде отидоха тези допълнителни приходи, г-н Дянков? Историята мълчи.
И на последно място, г- Дянков, вие като отличник на гореспоменатите институции, забравихте ли, че в любимата на всички ни Америка печатниците бясно печатат нови и нови милиони, милиарди долари. Защо? Просто защото държавата постоянно се нуждае от инвестиции, от свежи пари. А у нас, какво? По указание на мъдрия МВФ ние се въртим като омагьосани пумпали в кръга на наличните си средства: харчим толкова, колкото имаме, имаме толкова - колкото харчим. Много мъдро. Но това неминуемо води, г-н Дянков, към един феномен, наречен стагнация. Просто тичане на едно място, г-н Дянков.
И чувам вашия гласец: ами, ако взимаме много нови кредити, ще ни постигне трагедията на Гърция! И при тази реплика отново ми се иска да викна и да запея:
Искам да съм дядка, дядка от Пирея...