Иска ли ГЕРБ да бори спекулата?
Единствено земеделието ще ни избави от кризата
/ брой: 59
Доц. Александър Макавеев
доктор по икономика
Доживяхме да купуваме олиото по 3 лева за литър, а германците и холандците - за по 1,20 лв., хляба по 2,50-3,00 лв. за килограма, а в другите страни той е с 30-40 процента по-евтин. Така е и със сиренето, кашкавала, месото и т.н., въпреки че ние сме производители на пшеница, слънчоглед, месо и други.
Защо са тези аномалии?
Всяка държава трябва да има продуктов суверенитет, т.е. да осигурява изхранването на своето население от собствено производство на земеделска продукция. В краен случай недостигът се внася (в тази връзка ЕС въведе лицензионен режим за млеко- и месопреработвателите у нас). Такава е практиката на всички страни по света. По този начин държавата си гарантира здравословен начин на хранене на своето население - без пестицидно замърсяване на земеделската продукция, без генномодифицирани продукти, без фуражна царевица с карантинни плевели, без 25-годишно "кучешко" месо и т.н. В крайна сметка продуктовият суверенитет означава здравословна храна, по-висок здравен статус и дълголетие.
У нас от години се прилагат едни и същи трикове. Само месец-два преди реколтиране на пшеницата, слънчогледа или друга култура започва масово да се тръби по медиите, че добивите са незапомнени, че можем да осигурим прехраната на населението и ще ни останат 3-4 пъти повече количества за износ.
На хоризонта се явяват земеделският министър
и някоя отговорна персона, които потвърждават мита за рекордните добиви. И се започва.
След като толкова са високи добивите (продуктивността при животните), се смъква изкупната цена за производителя и започва износът. Изнася се най-качественото: твърда пшеница, мека пшеница с високо глутеново съдържание, т.е. с отлични хлебопекарни качества; слънчоглед с висока масленост и т.н. Никой не контролира защо са максимални печалбите на частните фирми износители и вносители с дежурното оправдание, че сме били пазарна икономика. Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" не излиза на борсата в този момент да стартира попълването на запасите си от земеделска продукция. От една страна, запасите ще бъдат обновени с най-високо качество и ще се изкупят на по-ниски цени, и, от друга, ще се ограничи възможността на мафията сама да определя равнището на изкупните цени на борсата.
На този първи етап едрите частни купувачи си осигуряват максимална печалба, като изкупуват от земеделския производител по най-ниски цени и продават на външния пазар по международни цени.
Когато пазарът се "опоска"
и цените се вдигнат, следва вторият етап - започват да внасят: от ЕС, Турция, Китай и други страни, където продукцията е дотирана. Изкупува се на ниски цени, а се продава у нас на високи.
Така и от износа, и от вноса богатеят едрите прекупвачи, мастодонтите.
За да не бъда голословен, ще приведа следния пример. Изкупуването на пшеница, ечемик и други зърнени храни в България се осъществява от много фирми, но една от тях е "Мел инвест" АД. Според Националния бизнес указател за 2000 година тя има изкупвателни пунктове в районите на Сливен, Ямбол, Карнобат, Бургас, Стара Загора, Харманли, Пловдив, София, Кюстендил, Видин, Плевен, Левски, Велико Търново, Русе и Варна (а сега, след 10 години, може и да са се увеличили). Освен пунктовете фирмата притежава мелници, хлебозаводи, свинекомплекси, птицекомбинати, пивоварни, фуражни предпрятия и други. По аналогичен път е монополизирано изкупуването на гроздето, слънчогледа, месото, млякото и т.н.
Ако правителството на ГЕРБ сериозно желае да ликвидира
спекулативното повишаване на цените
на хляба, млечните произведения и т.н., то трябва преди всичко да премахне или да ограничи влиянието на големите "играчи", на мастодонтите, на прекупвачите на земеделска продукция. Създаването на БОРКОР, на комисия или център за анализ на цените и т.н. е палиативна мярка. Народът ще го възприеме като популизъм, преливане "от пусто в празно". И как иначе? Нали след няколко месеца идват избори?
Разбира се, резонно е да се даде трибуна и на другата страна - производителя. Примерно: на председателя на Националния съюз на земеделските кооперации в България (София, ул. "Г. С. Раковски" 99), на председателя на Районния съюз на земеделските кооперации в Свищов (доц. Игнат Ангелов), на председателите на земеделски кооперации, на еднолични търговци и т.н. От тях ще се чуе истината за цената на хляба, сиренето, месото, яйцата...
Нека обществеността да бъде обективно информирана
Проблемите със спекулативното повишаване на цените на трапезата на българина могат да се решат единствено от селското стопанство. В тази насока се налага: нуждите от земеделска продукция да се задоволяват с приоритет от собствено производство; да няма или да се намалят пустеещите земи - по мои изследвания към 2002 година те са 17 357 340 дка или 35% от обработваемата земя; да се премахне или ограничи влиянието на мастодонтите; земеделското министерство да защитава националните, а не корпоративните интереси и да не се оправдава с пазарната икономика; да се завишат добивите на пшеницата от 300 на 700 кг/дка, на царевицата - от 200 на 1200 кг/дка, на гроздето - от 250 на 800 кг/дка при виненото и от 300 на 1600 кг/дк при десертното, а продуктивността при кравите да се повиши от 2500 на 8000 л/фуражна крава.
Тези параметри бяха постигнати до 1989 година
и ако ги догоним сега, автоматично ще спрем вноса на земеделска продукция, защото ще имаме екологосъобразна продукция с по-ниска себестойност и по-високо качество. И още - наличните 25 млн. нивички да се комасират; поливните площи от 400 000 дка - колкото са сега, да станат 12 530 000 дка - колкото бяха през 1989 година; тракторите на 1 януари 1990 година бяха 53 653 физически броя, а сега да станат поне 40 000 енергонаситени и т.н.
Ще попитате: а пари откъде?
По мои изследвания само за три години (1992-1994) ликвидационните съвети окрадоха, разпродадоха и унищожиха дълготрайни материални активи за 4640 млн. долара, в това число: 1146 млн. долара от унищожения машинно-тракторен парк, 871 млн. долара от изкланите и продадените зад граница животни, 2013 млн. долара от ликвидираните и проредените трайни насаждения и 610 млн. долара от разрушените и ограбените помпени станции и поливни съоръжения.
Кой трябва да носи отговорност за мародерствата
на ликвидационните съвети? Държавата. Експремиерът Жан Виденов в отчета за дейността на правителството посочи, че са съставени 530 акта за начет за щети от ликвидационните съвети (в. "Дума", бр. 290 от 1996 г.), но нито един не бе осъден. Вината е на държавата. А защо за тези 4,6 млрд. долара щети, които аз съм установил по документи, ГЕРБ не потърси отговорност от парламентарната коалиция на СДС и ДПС за периода 1992-1994 година?
А кой трябва да помогне на селянина сега? Държавата.