„Камбаната на Бухенвалд” още зове: Пазете мира!

На 11 април 1945 г. при настъплението на американската армия в Тюрингия, Германия, въоръжени лагеристи от Бухенвалд нападат стражевите кули и предизвикват бягството на германските войници. Денят е обявен за Международен ден на пострадалите от фашизма и войната. Отбелязва се и като Международен Ден на бившите политзатворници и концлагеристи, избран и обявен от международната федерация на борците от Съпротивата и пострадалите от фашизма.  
Бухенвалд е построен на върха на планината Етелсберг, издигаща се близо до град Ваймар, административен център на Тюрингия. Ваймар е известен с това, че там са живели и работели Шилер и Гьоте. Там през 1919 година е била приета и конституцията на германската република, получила по-късно названието Ваймарска.
През юли 1937 година на планината Етелсберг е построен концлагер за политическите противници на нацисткия режим, криминални престъпници, “асоциални елементи”, евреи, цигани, немски комунисти, социалдемократи, представители на религиозни секти и хомосексуалисти. Същевременно, в лагера са прехвърлени и затворници от други концентрационни лагери - Заксенхаузен, Заксенбург и Лихтенбург.
Когато започнала Втората световна война, там започнали да докарват затворници и от други държави – в момента на освобождаването 95% от затворниците не били германци. През април 1945 година Трета дивизия на американската армия освободила затворниците от Бухенвалд. Войниците и офицерите от СС обаче успяват да избягат. Участниците от лагерната Съпротива отворили вратата на американците.  От 1937 до 1945 години през лагера са преминали 250 хиляди човека, над 50 хиляди от които загинали.
По-късно основен контингент стават евреите, следвани от военнопленниците, циганите, затворници от почти всички страни на света. Смъртността в лагера става висока още през 1940 г., когато е открит и първият крематориум. Ликвидирането на затворници е извършвано чрез инжектиране на фенол в сърцето, разстрел или в газови камери в близко разположения град Бернбург. Със затворниците са извършвани и медицински експерименти за нуждите на фирмата "Беринг" от Марбург и на берлинския институт "Роберт Кох". Задържаните са изпращани да работят в заводи за военна продукция във Ваймар и Фриц-Заукел.
През август 1943 г. в съседство е създаден лагерът "Дора" - в началото като подразделение на "Бухенвалд", а от октомври 1944 г. като автономен концентрационен лагер.
През 1945 г. през "Бухенвалд" преминават и много затворници от лагерите на изток, преместени поради приближаването на Червената армия.
Така се стига и до въстанието на концлагеристите от Бухенвалд, подготвяно дълго от съветски военнопленници. На 11 април 1945 г. са нападнати стражевите кули, вътрешната и външна охрана на лагера, въстаналите концлагеристи излизат извън телените мрежи и вдигат червено знаме над административната сграда на лагера. Войниците и офицерите от СС са обърнати в бягство. Въстанието спасява затворниците от сигурна смърт, защото само ден преди това нацистите взимат решение да унищожат всички концлагеристи. Два дни по-късно Трета дивизия на американските войски, напредваща в Тюрингия достига Бухенвалд.
По-рано, на 27 януари 1945 г. съветските войски освобождават най-големия концлагер Освиенцим, близо до Краков в Полша. Няколко дни преди освобождаването му от лагера са евакуирани голям брой затворници. Лагерът и намиращите се в него 20 000 затворници са освободени на 11 април 1945 г. от американската армия.
През 1958 г. в Бухенвалд е открит величествен мемориален комплекс в чест на загиналите в концлагера.
Същата година в СССР е написана песента „Камбаната на Бухенвалд”. Стиховете са на поета Александър Соболев (рождено име – Исак Собол), а музиката – на композитора Вано Мурадели. Песента става хит на състоялия се във Виена през лятото на 1959 г. Седми световен фестивал на младежта и студентите.
В по-късни години тя влиза в репертоара на известния съветски певец, азербайджанец по националност, Муслим Магомаев. Неговото изпълнение е едно от най-разтърсващите.
„Камбаната на Бухенвалд” звучи пронизващо силно и актуално и днес… Ето текста й в оригинал:

Люди мира, на минуту встаньте!
Слушайте, слушайте:
Гудит со всех сторон –
Это раздаётся в Бухенвальде
Колокольный звон,
Колокольный звон.
Это возродилась и окрепла
В медном гуле праведная кровь.
Это жертвы ожили из пепла
И восстали вновь,
И восстали вновь,
И восстали, и восстали,
И восстали вновь!
И восстали, и восстали,
И восстали вновь!
Сотни тысяч заживо сожжённых
Строятся, строятся
В шеренги к ряду ряд.
Интернациональные колонны
С нами говорят,
С нами говорят.
Слышите громовые раскаты?
Это не гроза, не ураган.
Это вихрем атомным объятый
Стонет океан, Тихий океан.
Это стонет, это стонет
Тихий океан.
Это стонет, это стонет
Тихий океан.
Люди мира, на минуту встаньте!
Слушайте, слушайте:
Гудит со всех сторон –
Это раздаётся в Бухенвальде
Колокольный звон,
Колокольный звон.
Звон плывёт, плывёт
Над всей землёю,
И гудит взволнованно эфир:
Люди мира, будьте зорче втрое,
Берегите мир, берегите мир,
Берегите, берегите,
Берегите мир!
Берегите, берегите,
Берегите мир!

В годините на Втората световна война през лагерите на смъртта преминават над 18 милиона човека, от които 5 милиона граждани на Съветския съюз. Над 12 милиона от тях не оживяват. На територията на Германия и окупираните страни действат повече от 14 хиляди концлагери. Това са места на ужасни престъпления. Хората са били изгаряни в пещите на крематориумите, задушавани в газови камери, измъчвани, изнасилвани, принудени да гладуват и да се трудят до пълно изнемогване. С тях са извършвани ужасяващи медицински експерименти. По признание на самите есесовци продължителността на живота на един концлагерист е по-малко от година, но трудът му се равнява на почти хиляда и петстотин райхсмарки чиста печалба.
Ето защо на този ден – 11 април, заедно с прогресивните хора по света ние почитаме паметта на милионите невинни хора, избити зад бодливата тел на нацистките концентрационни лагери, на тези които понесоха неописуемите ужаси на нацисткия плен, на намерилите смъртта си във фабриките на смъртта. Паметта на народите не бива да позволява да се забравя тази трагедия.
На 11 април отдаваме почит и се прекланяме пред героизма, пред силата и мъжеството на всички борци против фашизма и нацизма, варварството на 20 век, белязано от 50 милиона загинали в годините на Втората световна война.
Нека споменът за тях не угасва и мир на душите им.
Хора бдете! Никога повече фашизъм!

Източници: Барикада, Факти бг, Балканец