Заявка за трайно присъствие в съвременната ни интимна лирика

До този извод стигнах, след като се запознах с най-новата поетична книга "Предчувствие за бряг" на Валентина Михайлова, която столичното издателство "Българска книжница" предложи на читателите. Валентина Михайлова е авторка, която преди 30-ина години пристъпи с плахи, но стойностни творчески изяви в журналистиката и театралната критика. Но постепенно нелишеното й от художествено дарование перо се потопи и в родното поетическо творчество. Така се появиха на бял свят и първите стихосбирки "Незащитени пространства" (1992), "Душа в окото на Всемира" (2002) и "Оазиси на сърцето" (2006). И всъщност с тях тя бе забелязана и навлезе осезаемо в днешния ни литературен свят.
В новото си издание "Предчувствие за бряг" Валентина Михайлова съвсем съзнателно е загърбила трудно поносимото съвремие и целенасочено ни повежда из неспокойните сгорещени лабиринти на интимните си преживявания. Любовта блика неукротима почти на всяка страница. Авторката е обособила стиховете си в три основни цикъла: "Молитва", "Кратки елегии" и "Наметало от безбрежност". В емоционално-сюжетен аспект обаче те съществено не се различават и преливат неусетно един в друг, като взаимно се допълват и обогатяват душевния портрет на героинята. А това е допринесло несъмнено за потапяне на читателите в потока на чистите и светли пориви, на динамично протичащите натоварвания в любовния всемир на авторката.
Още с докосването до първия цикъл ставаме свидетели на дълбокото вътрешно напрежение, което извира сякаш неудържимо от парещите душевни глъбини. Всяка следваща творба като че ли покачва градусите, въображението непрестанно, в непреодолима полуда търси и рисува жадувания образ на любимия човек ("Миг"). Подобно настроение ни грабва властно и в другите й поетични рожби - "Огън за двама", "Морска стихия", "Безсъница", "Жажда" и т.н.
Пътувайки из това своеобразно горещо произведение, читателят не може да не усети непривлекателното болезнено съпричастие на истинската, изпепеляващата любов с неизбежните съмнения, огорчения, разочарования понякога, подклаждани от постоянно бягащата взаимност и безкомпромисното изплъзване на щастливите мигове. А това неминуемо отваря вратата на отчаянието, унинието и елегичното потискащо настроение, често нагнетяващо безпощадната самота.
Именно това успоредяване на чистото интимно чувство с минорната тоналност обяснява и присъствието на негативните емоции в цикъла "Кратки елегии". Но и тук жаждата за светлина, устремът към най-красивото и креативно чувство не угасват. В третия цикъл чувствата и преживяванията са доста освободени от моментните набези на песимизма, тук авторката наистина е обгърнала своята героиня с "Наметалото на безбрежността". Стиховете й се радват на по-ведра атмосфера и звучат очевидно в ласкава, примамлива емоционална обагреност. В случая терзанията, колебанията, страданията, болката отстъпват на утехата, която ще я възроди и ще й помогне да разгадае азбуката на сърцето на любимия.
Тези интимни изповеди на Валентина Михайлова наистина покоряват и завладяват с дълбокото си откровение и искреност. Те са горещ повик за истинска и красива обич, която облагородява и отглежда у нас най-драгоценните нравствени стойности и човешки добродетели. В случая целта е постигната с добре премерен художествено-естетически инструментариум.