ЗАДУШНИЦА

Никой не беше го наричал да стане така, но стана - на Задушница в Раднево Велислава Дърева представи своята книга "Атентатът 25-а" (издателство "Синева", 2019 г.).

Събота, ранен следобед, но в Радневската художествена галерия се бяха събрали много хора - залата беше пълна. Дошли бяха да чуят от Велислава истините по оня атентат, който отвори "портите Адови".

Никой не каза: "Я па тая, пак ще ни занимава със своя атентат!" - всички слушаха и със слушането чуваха добре - за книгата; за събитията от 1923-та и 1925-а; за Коста Янков, който се сражава с целия софийски гарнизон "Като офицер. Като мъж"; за Вълчо Иванов; за светите имена на Хербст и Гео Милев... И за Тодор Павлов, с разочарование за повечето от нас: "Неговата мисия е да спре атентата, да предаде решението - "Никакъв атентат, защото е дело недостойно и самоубийствено!" Или поне - "Атентатът се отлага". Не. Нищо подобно. Тъкмо обратното -  съгласил се е с това "дело недостойно и самоубийствено".

В залата имаше атмосфера - като на Задушница. В родното място на Гео на това представяне почетоха паметта на световния поет...

И самата Велислава беше с превъзбуден дух, потръпваща, думите й бяха ярки, овладяващи, развълнувани, излъчваха и предаваха на останалите вълнения, тревожни въпроси, съпреживявания...

Почна се от Стара Загора - от къщата на Касабови - строга и одухотворена подредба на дома, вдигнат от бащата Мильо Касабов. Ширнат чемширов двор - изпълнен в този ден с детска гълчава от малчуганите, които под ръководството на учителя си Стефанов рисуваха тук по традиция, оставена от първата педагожка на България, сестрата на Гео Милев - Пенка Касабова. Като прекрачи човек през портата, влиза сякаш в друг свят - на доброто, на родолюбието, на достойнството, жив упрек за днешното ни скверно битие. Музейна експозиция, от която потръпваш. И окото на Гео Милев - изкуственото око в стъклена витрина, върху което пада само лъч светлина...

Тя го снима.

И на снимката стана обратно - от изкуственото око на Гео бликна светлината - обвиваща и всепроникваща. Тя попари душата и запали очите на Велислава, замрежи ги - като да споменеш скъпи покойници на Задушница.

Накъса думите й.

И в Раднево всичко беше трепет, потрес от онези жестокости през 1925-а и стъкмените провокации от Цанковото правителство и от разни други хора от страната и извън нея...

И големият въпрос - защо чак сега, защо от историците само един - преди 40 години! - е разлиствал архивите по атентата? Защо след него само двама - публицисти! - са се ровили в тях - и единият е Велислава Дърева?

Мисля, че политиката е тази, която е била и е пречка и преди Девети, и след Девети, преди Десети и след Десети да се разровят архивите... А някой спомена името на видния антикомунист Антон Тодоров и в залата се чу въздишка - баща му бил местен и герой на социалистическия труд.

Сигурно има какво още освен показаното в книгата на Велислава Дърева да се извади от прашните 3000 и повече на брой страници...

Но важното е, че Велислава Дърева с книгата си "Атентатът 25-а" повдига отново завесата - с предизвикателството на великолепен публицист: историците са на ход! Ако имат куража и достойнството да бъдат обективни - да кажат и те, че Коминтернът и ръководството на Комунистическата партия са били против атентата в храма "Света Неделя", и да отговорят на въпроса защо царят изобщо не е тръгвал за опелото на убития генерал. Че Указът за военно положение, издаден уж заради атентата, е написан преди самия атентат. Че трагичната съдба на истинския духовен елит на българската нация е методичното му унищожаване по списък и по заповедите на Цанков и генералите Русев и Вълков... Че Военната организация на партията е въвлечена в една чудовищна провокация... И защо генерал Вълков не го съдят на Народния съд през 1945-а, а много по-късно...

За това стана дума на Задушница в Раднево - в разговора на местните хора с Велислава Дърева, с издателя Христо Георгиев и журналистката от вестник "Дума" Велиана Христова. В една трудно обяснима атмосфера на съпреживяване и съпричастност - атмосфера на почит към жертвите на фашизма и жажда за истината...

Като на Задушница.

И на всичко отгоре - домакинята на срещата, уредничката на галерията "Алена", се оказа внучка на Васил Карагьозов - един от поетите и интелектуалците, захвърлени от офицерите на Трета секция в общия трап. И той носел широкопола филцова шапка...

Велислава пише: "И все си мисля, че онази "черна филцова широкопола шапка с черна копринена кордела", изровена от масовия гроб в Илиенския форт, е негова. На Йосиф Хербст".

А дали не е на Карагьозов?

Важно ли е чия е шапката...

Важното е, че тях двамата и световния интелектуалец Гео Милев, и много други като тях са ги "безследно изчезвали" - по 40-50 на нощ, по план, с въженца от войнишка палатка около шията... А тайните на това "изчезване" още ги има...

Велислава разрови пепелта и жаравата пламна. И тя пари не само на жертвите и убийците от 25-те години на миналия век, но и на много съвременници.

Така е с историята - все някога ще те опари, ще те запали... Така стана с книгата на Велислава Дърева "Атентатът 25-а". Тя пари и запалва...

В рамките на Панаира на книгата в столичния НДК ще бъдат представени и книгите на журналистката от ДУМА Велислава Дърева "Талантът да бъдеш свободен" (за Йосиф Хербст) и "Атентатът 25-а". Желаещите ще имат възможност да получат автограф от авторката на 31 май (петък) от 16 до 18 ч. на щанд 315 (III етаж, издателство "Тип Топ Прес").