Въпроси за девет милиарда лева
/ брой: 34
Девет милиарда и половина. Не, това не е външният ни дълг. Не са и данните за чуждите инвестиции у нас, каквито цифри имаше преди години - те вече паднаха под критичния минимум от 1 млрд., давайки ясни сигнали, че икономиката колабира. Тези 9,6 млрд. са просрочените задължения на фирмите към НАП. И ако мислите, че това са фрапиращи цифри, нека ви припомним междуфирмените задължения - те вече надхвърлят 157 млрд., което само за година е ръст от 9 млрд. лв.. С това България оглавява поредната черна класация, този път по най-висок корпоративен дълг в ЕС - борчовете на бизнеса вече надхвърлят 2,3 пъти БВП, т.е. задълженията на предприятията растат много по-бързо от приходите. Какво означава това? Намаляване на инвестиции, на заплати, съкращаване на производства, на персонал, оттам - спад в потреблението. А то на свой ред ще доведе до още фалити на фирми. Вече над 2400 фирми са в процедура по несъстоятелност, като само през 2011-а са започнали 1300 нови. Тази апокалиптична картина малко се различава от розовото бъдеще, което финансовият министър вае вече две години. То не бяхме отличниците на ЕС по ниски данъци, по фискална дисциплина, по макроикономически показатели и какво ли още не. Сигурно защото видими резултати и ефекти от тези словесно-числови еквилибристики няма. И докато дежурни икономисти ги дъвчат удобно, за да обясняват защо т.нар. реформи са оздравителни за икономиката, фирми масово фалират, а хората все повече обедняват. Защото народът не може да бъде нахранен с макроикономически показатели и статистика. Същата статистика, която отчиташе дефлация, докато цените галопираха, и "подобряване на бизнес климата", каквото и да значи това. Както е казал Дизраели, има три вида лъжи - лъжа, нагла лъжа и статистика. И вместо популистки да жонглират с нея, управляващите могат да приложат няколко прости мерки за съживяване на икономиката.
Първо, ако общините и държавата искат бизнесът да спазва техните правила - да работи на светло, да плаща навреме данъци и осигуровки, трябва да му отговорят със същото. Например, като платят навреме за поредния открит с ритуално рязане на лентички път. Защото по данни на БСК държавата продължава да е длъжник на бизнеса, въпреки уверенията на Симеон Дянков в края на м.г., че се е разплатила с него. Каква е точната сума на бюджетните задължения към фирмите към днешна дата, не е маловажен въпрос, но е първостепенен. Забавянето дори и на стотина хиляди лева предизвиква лавина от дългове по веригата - забавяне на плащания към партньори, на заплати. Общият размер на неизплатените заплати вече достига 2 млрд. лв. Друго искане на бизнеса е, щом държавата отлага плащанията си, лихвите по забавените данъчни и социални вноски на фирмите да отпаднат. Крайно време е и предложението за намаляване на ДДС на 18%, което се върти дежурно от години, да бъде поставено на дневен ред. Тези мерки привидно мoже да намалят приходите в бюджета, но в перспектива ще ги умножат, защото ще се задейства ефектът на доминото и икономиката ще живне.