В светска държава законът е на първо място

Предложението на главния прокурор Сотир Цацаров за забрана на носенето на бурки на публично място предизвика бурни обществени реакции. Голяма част от хората се обявиха за пълната им забрана на обществени места. Чуха се и мнения, че така се ограничава свободата на избор и се нарушава правото за изразяване на религиозната принадлежност. Внесените от Националния фронт за спасение на България промени в Наредбата за обществения ред, забраняващи дрехи, които скриват лицето на публични места, предизвикаха няколкочасов разгорещен дебат на широко обсъждане миналата седмица в Пазарджик. За забрана на бурките се обявиха всички участници. Гражданите, присъстващи на дискусията, поискаха пълна забрана за носенето на бурки на публични места. Такова се оказа и представеното становище на МВР - Пазарджик. Да не се правят половинчати неща поискаха и общинските съветници, участващи в дебата.
"Не може за 20 души да се пише закон", заяви по-рано Ахмед Башев, бивш депутат от ДПС и бивш кмет на Гърмен. Според него с бурки ходят само жени от ромската махала в Пазарджик и няколко ромки в Пловдив. "Не може да се пали държавата от единични случаи", посочи още Башев.
Всъщност държавата се "пали" от онези, които стимулират носенето на бурка и създават противопоставяне. Упорито се налага твърдението, че тези прояви са финансирани. С етносите живеем от десетилетия и сме урегулирали своите отношения. Никой не ограничава религиозната им принадлежност и ритуали. Налагането на консервативни ислямски модели в Европа е външна заслуга и има своите цели. И дали ще са десет или 50 случая - да, може да се напише закон заради тях. Толерирането на единични случаи, които са в разрез със законоустановени правила, обаче създава предпоставка за масовото им разрастване и превръщане в норма. Според законите в тази страна всеки неин гражданин трябва да може да бъде идентифициран както с лична карта, така и с открито лице, без значение каква религия изповядва. Според главния прокурор Сотир Цацаров религията е територия, в която държавата не бива да се намесва, стига обаче религията да не преминава границите, очертани от закона. Тоест в случая не става въпрос за ограничаване на свободата на вероизповедание и личния избор, а лимитирането му в рамките на закона. Цацаров е категоричен, че носенето на всякакви одежди, които демонстрират религиозната принадлежност, и то без да бъде показвано лицето, което ги носи, е достатъчен повод да бъдат наложени съответните забрани.
Освен това заради появилите се случаи на съдебни претенции носенето на бурки е наложително да бъде регламентирано изрично в закон. Преди около 2 седмици 16-годишната Емине от Вълкосел заведе дело срещу директора на училището, който й забранил да влиза в час забулена. Реално това е негово право и дори задължение, защото противоречи на вътрешния правилник на училището. На семейството на Емине са били дадени алтернативни варианти - детето да сваля забрадката в клас или да бъде преместено в Духовното училище в Момчилград. При отказ на бащата е последвало изключване, оспорено впоследствие пред инспектората.
Нека не забравяме обаче, че училището е държавна институция, чийто законов правилник, член 47, ал. 3, т. 4 гласи, че в училището не се допуска носенето на забрадки, шапки, бурки и слънчеви очила. И всяка агресивна демонстрация на религиозна принадлежност е недопустима. Тоест това е светска институция, подчинена на законово установени правила, които следва да се спазват. Ако не ти харесват, отиваш в друга държава, където е разрешено, и толкоз. В тази, в която си избрал да живееш, в случая България, като неин гражданин спазваш законите, които важат на нейната територия и се отнасят за всички, независимо от етнос и религия. В крайна сметка и в Конституцията на РБ е записано, че гражданите следва да се третират наравно, независимо от политически убеждения, религиозна или етническа принадлежност. Равно третиране означава също и еднакви задължения като граждани. Тоест не може по някой от тези признаци едни граждани да имат повече права от други.
Ако европейки отидат на екскурзия в държава, където задължават жените със закон да ходят с поли и забулени, и те тръгнат с развети коси, по къси поли и разгърдени, веднага ще ги арестуват. Ако преди това възмутени местни не ги претрепят.
Представителите на институциите в съответната държава са в правото си да изискват гостите да се съобразяват с техните порядки. Например в Турция туристите не ги пускат да влязат в джамиите, ако не си свалят обувките, а жените не се забулят. Да ги съдя, че не ми дават да вляза, или аз съм длъжна да се съобразя? Просто е - когато отиваш в чужда държава или си избрал да живееш в конкретна, спазваш нейните правила и закони. Ако не ти харесват, се въздържаш, или избираш друга, иначе си закононарушител. Важи и за носещите бурки у нас, и за бежанците в Европа, които очакват тя да се промени според техните навици и убеждения. Не, обратното е - тя е гостоприемният домакин, с чиито правила и порядки ти като пришълец следва да се съобразиш и да се нагодиш. 
Вносителите на искането на забраната за носене на бурки ясно посочват, че текстовете не са в конфликт с правото на ЕС и не са в противоречие с Европейската конвенция за правата на човека. Забраната на бурките цели единствено да се гарантира сигурността на гражданите и да се идентифицират по-лесно лицата, които стоят под облеклото. Пълното покриване на лицето и тялото на публично място с бурка е същото като да се облечеш в черни дрехи, с маска на лице, с дупки само за очите, като нинджа. Ако някой тръгне така по улиците, дали ще бъде приемливо за гражданите и органите на реда? Някой ще каже, че другото е от религиозни подбуди и е различно. С цялото уважение към тяхната религия, но не е. Поне от гледна точка на легитимацията на личността на публични места. Все пак под бурката може да се скрие всеки - и издирвани криминални елементи, и потенциални терористи, и гневни граждани, готови на саморазправа. Ако носенето на бурка се разреши, всеки може да я нахлузи. Освен това, за да има равно третиране на гражданите, би следвало всеки да има право да си скрие лицето. Какво ще стане тогава?