В Русия учих за народна учителка

Разтворим ли страниците за възрожденския период, с удивление се любуваме на дейността на мъжете народни будители. За жените в тоя "клас" твърде малко знаем и едва споменаваме няколко имена, като баба Неделя Петкова, Рахит Душанова, Анастасия Димитрова, Йорданка Филаретова и още няколко. Малцина обаче знаят за копривщенката Рада Гугова-Киркович (24 март 1848 - 2 декември 1941 г.). Племенницата на Найден Геров заслужава внимание не само че обогатява представата за възрожденския род, а защото е и с богата биография, издигаща мястото и ролята на жената просветител, особено в годините на Освобождението.
Родена е в семейството на Ивана хаджи Герова в Копривщица. На 40-дневна възраст остава без баща, който, след като продал къщата и всичкия си имот, заминава за Варна. За нейното израстване изцяло дава своя живот майка й Иванка хаджи Герова, която е с не по-малък принос в отстояване на българщината. С основание може да се каже, ме благородната майчина "подкваса" е в основата на последващото израстване на Рада.
Следващият съществен момент от живота на Рада е обучението в училището на графиня Левашова и завършването със златен медал на Фундуклеевската гимназия в Киев (1866 г.). "Тук, във Фундуклеевската гимназия, ние слушахме с трепет и благоговение учителите. Всичко беше за нас тъй мило и тъй хубаво, но мисълта за връщането ни в България не ни напущаше и все ни вълнуваше и безпокоеше", пише в спомените си Рада Гугова.
След връчване на документите за завършено образование, след перипетии при пътуването с престояване известно време в Одеса и малко в Цариград, Рада Гугова е назначена за учителка през декември 1866 г. в откритото същата година първо българско епархиално женско училище в Пловдив. Главна учителка е Рада Гугова, а нейна помощница е учителката Елисавета Манева - гъркоманка, каквато се показва и като възпитателка. В школото няма ред, дисциплина, няма никакви списъци на учениците, няма и учебни програми, няма дори училищен звънец. При цялата тази картина Гугова е трябвало да се опълчи и срещу гръцкия буквар, и срещу говоренето в почти всички семейства само на гръцки език. Младата учителка е следвало да припомня и внушава богатството и красотата на българското слово. Принудена е да напусне школото, най-вече по битови причини, и от май 1868 г. живее у вуйчо си Найден Геров, като става частна учителка на малкия му син Герчо и на братовчедка им от Карлово Мария Пулева. В тази си функция Рада се задържа до септември 1869 г. Тук всичко е много добре, но Гугова се измъчва, че учи само две деца, а не е народна учителка. Такава, за каквато смята че се е подготвила в Русия.
На помощ на Рада Гугова идва едно семейно тържество у Тодораки Искров-Кесяков, на което е и Драган Цанков, току-що назначен за моавин на русенския мютесарафин. Тя има честта да се запознае с видната за времето си личност на свищовлията Драган Цанков. След известно време, очевидно по негово предложение, получава неочаквано любезна покана от русенските граждани да стане главна учителка на тяхното женско училище. Удобен момент да стане народна учителка, но честолюбието на пловдивчани и намесата на Найден Геров довеждат до решението да приеме второто си учителстване в Пловдив, продължило от началото на септември 1869 г. до септември 1873 г. Гугова преподава български език, всеобща и българска история и землеописание. Задружността на учителския колектив и яснотата в програмата за обучение правят училището привлекателно и в него има не само пловдивчанки, но и ученички от Панагюрище, Пазарджик, Карлово, Копривщица и женския манастир в Казанлък.
На 2 септември 1873 г. Рада Гугова се омъжва за един от малцината български лекари Кирко Киркович и приема неговата фамилия. Става му вярна спътница в живота, възприема неговото убеждение и поведение в отстояването на българщината. Киркович е родом от Сопот, завършва медицина в Московския университет. По покана на Йорданка Филаретова д-р Киркович става първият български лекар в София през 1874 г. като същевременно открива и аптека на пл. "Възраждане". По време на Априлското въстание, като руски поданик, той и семейството му са принудени да напуснат България. Заболява от туберкулоза и на 2 ноември 1877 г. умира в г. Орлов на 37-годишна възраст.
Двадесет и деветгодишната вдовица Рада Киркович заедно с двете си деца се връща в България със средства, отпуснати с намесата на Иван Аксаков. Съдбата й отрежда трето, този път едногодишно учителстване в Пловдив. Кратък период, в който отделя време и сили и в помощ на майката на генерал Скобелев, а по-късно и на Столипина, като председателки на сиропиталището. Въпреки трудните условия на живот и грижите за невръстните си деца, тя се отдава на обществена дейност и в свободното вече Отечество.
Неудовлетворена от грижите на местната власт за училището, в което е главна учителка, Рада Киркович напуска Пловдив, "без да се обади никому и без да има покана за учителка другаде". Отправя се за родната Копривщица, където се установява при брат си Геро. Пътьом се запознава с поп Иван Найденов от Пирдоп. И... получава писмена покана от пирдопската община да стане учителка в женското училище. Тригодишното учителстване в този град тя описва като най-плодотворно. Връща се в Копривщица, за да стане първата жена учител в мъжко училище. По-късно е директор на пловдивската Областна девическа гимназия. След това, не без намесата на Йорданка Филаретова, е учителка в Софийската девическа гимназия, на която става и директор. Била е директор и на професионалното училище.
В края на живота си Рада Киркович прави четири парични дарения от по 5 хил. лева - първото за БАН, с чиито лихви да се отличава литературен или научен труд, написан от българка, а останалите - за девическата гимназия, за професионалното училище и за копривщенското училище.
Умира на 2 декември 1941 г. на 93-годишна възраст.