Трябва да има ред!

След поредица поражения българските футболисти от националния тим измъкнаха най-сетне една победа, хем на чужд терен срещу Уелс. За народа радост голяма. Но тези редове не се отнасят до физкултурата. Все пак беше отбелязано, че играта ни през първото полувреме не беше победоносна, а през второто стана. Спортни репортери донесоха, че на почивката треньорът нахокал играчите и ги направил на бъзе и коприва. Е, не всички, а когото трябвало. В резултат, палачинката се обръща и вместо обичайната напоследък загуба инкасираме победа. Но няма да е само с едното десетминутно хокане. Ако е така, с разменените през годините псувни и шамари в съблекалнята нашите досега да са световни шампиони. Но тези редове не засягат спорта.
С какво новият треньор Лотар Матеус е мотивирал отбора да победи? Като гледаме - играчите са същите, условията са непроменени, парите им - както досега. Може би наставникът само за няколко дни е успял да им внуши една древна максима, която е генетично заложена у всеки германец - "Орднунг муст зайн!" В превод - "Трябва да има ред!" Говори се още, че върху тази основа Матеус е наложил много тежък тренировъчен режим

и сурова дисциплина

Или, както ние казваме, мечката играе според тоягата. Ето че обърнахме и Саудитска Арабия. Но, пу-пу-пу, да не ги урочасаме, нека побеждават и ни радват. Още повече че тези редове не засягат футбола.
Само нека помним - трябва да има ред! Защото безредието унищожава всичко, а това поражда само тъга. Например утрепахме ли си тежката индустрия? Утрепахме я! Това може да зарадва само терминаторите унищожители, които доведоха до затриването й. Целият български народ само с покруса гледа на това изтребление. Намериха ли се "юнаци", които да унищожат българското селско стопанство? Намериха се. Това хвърли в дълбока скръб и селяните, и гражданите. Закрихме ли оръжейната индустрия, която беше

кокошчица, снасяща златни яйца

Малцина знаят, че по времето на социализма един лев, вложен в оръжейно производство, носеше печалба в размер на два и половина долара. Вие пресмятайте тук за какво можем да скърбим.
Нали можем да изброяваме всички области на живота, в които последните 20 години носят само разрушения. По-лошо е от война. Така или иначе, ние сме допуснали шепа серсеми, облечени във власт, за които всъщност ние сме гласували с надежда за благоденствие, да докарат тази тъга в сърцата ни. Ето към такива мисли клоним, като гледаме опосканото ни отечество. И сега какво да се прави? Кой трябва да тегли един шут на управниците, да им шибне два шамара в съблекалнята, за да заиграят както трябва и да вървим към победа.
Дали да гласуваме доверие на някой германец? Да, но това вече сме го минали. Поканихме си в началото на миналия век за цар германец и той ни докара национална катастрофа. След което неговият син ни докара още една. Значи да си търсим германец за цар няма смисъл. Но да си търсим нормални хора за ръководство на различни сектори - в икономиката, в здравеопазването, в просвещението, в социалната област, както се вижда, наистина е крайно необходимо. Инак няма да се отблъснем от дъното никога.
Имаме ли позитивни примери? Имаме. Може на някого да му е неприятно, но те съвпадат с епохата на социализма. Съгласете се, вие, по-възрастните, че България през 1944 г. беше една, а само 20 години по-късно стана съвсем друга. По-младите това могат да го проверят и те знаят как. Но ние ще кажем още нещо. През 1984 г. страната ни

имаше много достойно място в света

и в Европа като производител и износител на продукция както индустриална, така и селскостопанска. Но беше и потребител на стоки от внос. Ако искате да направим паралел с онзи израз за реда, ние ще посочим нашия социалистически лозунг: "Организация, ред, дисциплина, отговорност и контрол!" Липсва ли в ръководството на държавата ни и във всички области и отрасли? Липсва. Свалихме този призив от дневния ред, без да го заменим с друго нещо по-добро или поне подобно.
Нали се сещате, че тук иде реч не за пустословни и кухи приповдигнанти фрази като "Дайте да дадем!" Говорим за нещо, което реално движеше страната напред, колкото и да го отричат злостните антикомунисти. Тъкмо за тях отбелязваме, че това не е носталгия по социализма, а опит да пробудим държавните началници за градивност и ред. Защото демонстративното арестуване на бандити и "кръстничета" е просто една пушилка, демонстрация за пред света и по-старшия началник. Всички сме наясно, че това нито пълни хазната, нито възражда икономиката, нито увеличава производството, нито укрепва социалния статус на народеца. Нито дори стабилизира вътрешната сигурност и ред като узаптяване на организираната престъпност. Няма такова кино.
Има имитация за уж туряне на ред, за уж здрава управленска ръка (за която овчедушният българин си копнее откровено), обещания има за какво ли не. Обаче истината е, че България 20 години продължава да играе все онова безрезултатно първо полувреме и все не нацелва правилния треньор.