Те няма да простят!

Олга Маркова, доктор на кинознанието

Едва ли някой е забравил какво се случи с доказаното в света чудо, наречено Българска анимационна школа! Благодарение нехайството на държавата тя просто се разпадна. Най-ярките й представители емигрираха поради безработицата, която се очертаваше пред тях. Те си взеха престижните награди, които бяха донесли в родината си, и чисто и просто се спасиха. Никога няма да забравя разговорите си с тях, изпълнени с огромна тъга, когато събираха багажа си и се чудеха какво най-много ще им потрябва далеч от чудото, наречено България...

Синдромът в момента академично се повтаря. Разбира се, напълно съзнателно. Ползвайки за алиби финансовата криза, която съвсем не попречи на "гениалната" идея тъкмо в тази апокалиптична за културата ни ситуация да започне строежът на Лувър в центъра на София, управляващите с лекота задраскаха творците на киното, независимо от безкрайните им опити за диалог с властта. За кой ли път уточнявам, че бюджетът за националното филмово изкуство е съкратен с 67 процента, което на практика унищожава кинопроцеса у нас. Край на следващите проекти, край на комисиите, пресяващи най-добрите сценарии. Геноцид за всички, работещи в тази сфера, независимо от значимите награди, които донесоха от редица неслучайни световни форуми през последните години. Сега Министерството на културата разполага със 159 милиона, т.е. с 60 милиона повече в сравнение с миналата година. А киното отново е в задния двор.
Уважаеми господа, да бяхте се мернали на току-що завършилия във Варна 29-и фестивал на българския игрален филм "Златна роза". Или поне да вярвахте на мненията на авторитети, които единодушно отбелязаха възхода на нашето кино, безспорното настъпление на младите хора на екрана. Форумът започна и завърши не с тържествени церемонии, както се полага след огромни усилия, увенчали се с успех, а с бурен протест, който вие се правите, че не забелязвате. Явно той не ви засяга. За вас е по-лесно да поставите сектора "Култура" редом с "Почивно дело" и "Вероизповедания", а за киното е предвидена ликвидация. Няма значение, че нарушихте подготвяния години наред и за радост приет закон, регламентиращ отношението на държавата към националното филмово изкуство. В надпреварата си за власт и пари непрестанно пълните медийното пространство с хвалбите си колко престъпници сте заловили. Явно нарушаването на законите за вас не е престъпление! А какво е тогава? Парадоксалната шопска дефиниция "Законът е врата у поле" на практика се оказва вашата платформа.
Ние сме встрани - твърдяха повечето от присъстващите на предюбилейния фестивал творци, които очевидно се интересуваха от мнението на колегите, от публичното обсъждане на творбите им, но обидата от страна на управляващите ги остави встрани. Встрани от културата. Встрани от държавата. А участието им тук бе знак на уважение към вярната на творчеството им публика, която непрестанно пълнеше залите, коментираше филмите и се чудеше какво става. Всъщност те са част от един естествен естетически дебат, а отказът им от наградите принадлежи към друг дебат - икономически и социален. Отдавна не съм присъствала на такъв пир по време на чума. Не знам дали е имало и официални приеми, тъй като изобщо не ме интересуват. Никой от творците не се радваше, не споделяше успеха си. Коментарът бе излишен. Още по-излишен ще бъде по време на следюбилейния фестивал (ако изобщо съществува), на който няма да има продукция за прожектиране! Моля, не ме упреквайте в черногледство, а се опрете на споменатите факти...
И все пак смятам за необходимо да споделя най-важния сред тях. В непразничната обстановка единственият празник бяха филмовите постижения, които този път наистина са много. Не беше лесно да се награди най-значимото. Още повече, че някои от творбите вече се бяха утвърдили на световни форуми. Но на отличията на конкуриращите се 22 игрални филма и 16 късометражни няма да се спирам. Те са създадени със средства, предвидени преди три години, без които този фестивал би бил немислим. Затова именно е и сегашният протест, чиято цел е да запази придобитото в сферата на киното и да защити бъдещето. С него се солидаризираха и варненски творци, убедени, че държавата е абдикирала и от останалите изкуства. Някак странно е, че в Македония филмовото изкуство разполага с повече пари от държавния бюджет, отколкото нашето. Нищо, че повечето от нейните студенти учат у нас. Сред парадоксалните Балкани ние сме царете на парадокса!
Ще центрирам вниманието си върху картината, която откроиха на екрана единадесетте, и то добри, дебюта. Този факт сам по себе си доказа колко много талантливи хора все още се насочват към киното, вярват в неговата магия и й се отдават самоотвержено. Очевидна е и подкрепата, която заслужено са им оказали националните комисии от специалисти. На екрана няма разочарования. Показаните още на втория ден игрални произведения "Ловен парк" на Любомир Младенов и "Дървеното езеро" на Ясен Григоров трасираха една линия на независимо кино, което тръгва успешно самостоятелно, без намеса на държавата. Така преди време успяха да заявят за себе си на екрана Камен Калев и Драгомир Шолев с късометражните си филми. Става дума не само за оцеляването на режисьорите на екрана, а за изявата им в киното. Тази посока в случая се оказва продуктивна.
Ще се опитам да сумирам качествата на първите творби на младите. Преди всичко те показаха модерно мислене и професионализъм, както и усет за лаконизъм и опит за дълбоко проникновение в изследваните проблеми, за разлика от някои от по-възрастните колеги, стремящи се с едно произведение да кажат всичко. Налице са ярка визия (постигната не само от Емил Христов и Рали Ралчев, но и от млади оператори като Антон Бакарски и Крум Родригес); жив истински диалог, извикващ доверие у зрителя; сериозно усилие да се преодолеят изтърканите клишета. Впечатляваща и драматична е обречеността на каузите, зад които застават. Съвременен киноезик, интересна образност и добър монтаж виждаме в 95-минутния "Лов на дребни хищници" на възпитаника на НАТФИЗ "Кр. Сарафов" Цветодар Марков, удостоен с наградата на критиката. Със строен динамичен сюжетен разказ се отличават "Тилт" на Виктор Чучков-син, издържан в стилистиката на приключенската драма; "Подслон" на Драгомир Шолев, награден за дебют; и едночасовият  "Аварийно кацане" на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, завоювал наградата за най-добър телевизионен филм.
Очевидно младите точно диагностицират сериозните проблеми на днешния ден, търсейки психологическите измерения на драмите, без да се опират на сантименталността. Именно този факт се открои и в така нареченото Ново късометражно кино. За пръв път тук се състоя специален конкурс за младите (студенти и вече дебютирали), работещи в този вид. Той привлича зрителя както с оригиналността в избора на темите, така и със своеобразната им трактовка, нелишена от духовитост ("Топъл ноември" на Валентин Гошев, който същевременно е дипломна работа на оператора Димитър Костов, "Месо" на София Стойчева, "Женища" на Любомир Печев, "Срещата" на студента Филип Андреев, "Чужди стъпки" на Неда Морфова, по идея на Алек Попов).
Радостно е, че на екрана все по-често се явяват нови актьори с непознати за публиката лица като малкия Калофер Михов с прекрасно измисления от самия него приказен свят ("Малка нощна приказка" на Николай Акимов), Мариан Вълев и Яна Титова ("Лов за дребни хищници" и "Стъпки в пясъка" на Ивайло Христов, станал любимец на варненската публика), Наталия Дончева ("Стъклената река" на Станимир Трифонов), Симеон Лютаков ("Още нещо за любовта" на Магдалена Ралчева), които колоритно изграждат образите на своите герои. Те плахо вървят по стъпките на вече утвърдените с "Дзифт" Явор Бахаров и с "Източни пиеси" Ованес Торосян, сега изявяващ се в "Тилт". Тези изпълнители изключително помагат на режисьорите в стремежа им за максимално отваряне към публиката, при това - с минималистични филми и различни жанрови стратегии. Тук е мястото да напомня отново, че сме на път да изгубим цялото това ново актьорско попълнение! Да не говорим за другите равноучастващи в екипите творци, които винаги са в сянка, а показват значима кинематографична култура и талант като например художниците-сценографи Владимир Шишков и Павлина Коцева в "Малка нощна приказка". Без тях значително би пострадал художественият резултат особено в такива своеобразни произведения с мюзикълно-приказна стилистика и метафоричност...
Пълните зали в дните на фестивала бяха ново доказателство за любовта на зрителите към родното кино. Още на шестия ден бяха продадени над три хиляди билета, т.е. - повече, отколкото за чуждестранните продукции по време на "Любовта е лудост". Най-голяма бе продажбата на билети не за "Мисия Лондон", обявен за най-касовия български филм за последните 20 години, а, забележете - за "Стъпки в пясъка" (с наградата на зрителите). Напук на медийно-социологичните предвиждания, нашата публика отново показа предпочитанието си към ясни, истински проблеми и истории, близки до нейния свят.