18 Септември 2024сряда14:09 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Знание

Руснаци копаят титан и диаманти на Луната

Кораб за многократно използване ще транспортира полезните изкопаеми до Земята

/ брой: 37

автор:Зорница Веселинова

visibility 3529

Русия подновява лунната си програма: ще изпрати на Луната апарат за добив на полезни изкопаеми, заяви РИА "Новости", след като Роскосмос и Научно-производственото обединение "Лавочкин" се договориха от 2031 до 2035 да изстрелят към сателита няколко космически сонди, които да подготвят условията за предварителните сондажни и транспортни дейности.   

"Предложихме на "Роскосмос" и Руската академия на науките през споменатия период на Луната да бъдат изпратени четири апарата. Космическата сонда "Луна-30" ще достави на сателита космически кораб за многократно използване, чието предназначение е да поддържа пилотирани полети, а "Луна-31" ще откара луноход с тегло 4,65 т, оборудван с необходимите средства за разработка на лунните ресурси", обясни Владимир Колмиков, генерален директор на "Лавочкин". По думите му "Луна-32" ще достави тежки модули за изграждане на първата руска лунна база, а орбиталният апарат "Луна-33" ще осигури комуникацията и навигацията.

По-рано генералният директор на "Роскосмос" Дмитрий Рогозин обяви, че през 2021 г. към земния сателит ще лети космическата станция "Луна-25", чиято мисия е да търси на Южния полюс вода под формата на лед, в 2023 г. пак към спътника потегля орбиталният апарат "Луна-26", който ще го картографира и ще го изследва дистанционно, а в 2024 г. ще бъде изстреляна станцията "Луна-27", предназначена за проучване на Северния полюс на сателита. През 2027 г. към Луната ще тръгне станцията "Луна-28", която трябва да транспортира на Земята проби от повърхностния слой на Южния полюс.

Причината за възобновения интерес на Русия към Луната е доста прозаична: сателитът буквално е натъпкан с полезни химични елементи и съединения, срещащи се на Земята в значително по-малки количества. Изчисленията показват, че транспортирането им на планетата е скъпо удоволствие, но си струва масрафа заради огромната полза. 

Добивът на един тон от ценния изотоп хелий-3 например би струвал около милиард долара - доста приемлива цена за богати държави като САЩ, Русия, Китай, Япония, Южна Корея и др. Защо споменавам именно този изотоп? Защото той участва в термоядрения синтез - източникът на енергия още в близкото бъдеще. При този процес няма радиоактивни отпадъци, няма замърсяване на околната среда, няма лъчева болест - той е екологично чист и не уврежда човешкото здраве.

"Човечеството трябва да обърне сериозно внимание на Луната като източник на суровини за получаване на енергия. На земния спътник има огромни запаси от ценния изотоп хелий-3, които могат да задоволят енергийните ни нужди поне в продължение на 5 хилядолетия", твърди физикът проф.Владислав Шевченко от Московския университет "М. Ломоносов". Според него на Земята годишно се добиват няколко десетки грама хелий-3, а лунните запаси са приблизително 500 000 тона. 

Втората причина за подновения интерес на Москва към земния сателит се нарича титан. Става дума за лекия сребристобял блестящ метал, устойчив на корозия, който се използва в леки и много здрави сплави, в производството на пигменти, в електрониката и медицината и в много други отрасли. Доказано е, че на Луната има големи количества титанова руда, в която металът е 99 пъти повече, отколкото в рудата, срещаща се на Земята. Важна подробност: на сателита тя се добива по-лесно.

От "Лавочкин" съобщиха с половин уста, че тяхната апаратура ще сондира естествения спътник на Земята и за злато и въглерод под формата на диаманти. "Не става дума за огромни, а за достатъчни количества", пояснява Владимир Колмиков. А колегата му Сергей Немцов допълва: "Можем да твърдим със сигурност, че лунните диаманти са по-качествени от тези на Земята".

До края на 2040 "Роскосмос" трябва да изгради първата база на земния сателит. Това е мисия напълно възможна.

Отложиха с една година новата такса смет

автор:Дума

visibility 335

/ брой: 178

24 партии и 9 коалиции ще се явят на изборите

автор:Дума

visibility 344

/ брой: 178

18 на сто от българите живеят в тежки лишения

автор:Дума

visibility 302

/ брой: 178

Над 1400 са подадените сигнали за насилие над деца

автор:Дума

visibility 331

/ брой: 178

Токът в Южна Европа - до пет пъти по-скъп

автор:Дума

visibility 318

/ брой: 178

Фон дер Лайен ни даде постен и скромен ресор

автор:Дума

visibility 318

/ брой: 178

Единайсет жени в новата Еврокомисия

автор:Дума

visibility 307

/ брой: 178

Атина иска европейско решение за мигрантите

автор:Дума

visibility 320

/ брой: 178

Накратко

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 178

Ще се примири ли ЕП?

автор:Кристиан Вигенин

visibility 306

/ брой: 178

Светът по ръба на глобална и ядрена война

автор:Юри Михалков

visibility 319

/ брой: 178

Такса смет или национална криза с боклука?

автор:Барбара Пейчинова

visibility 338

/ брой: 178

Неуредици

автор:Барбара Пейчинова

visibility 304

/ брой: 178

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ