06 Ноември 2024сряда19:00 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Интервю

Проф. Боян Дуранкев: Задържане на доходите може да доведе до социални вълнения*

Има натиск за вдигане на печалбите и той се усеща във всеки магазин, казва икономистът

/ брой: 35

автор:Дума

visibility 1124

Интервю на Цоня СЪБЧЕВА, Радио "Фокус"


- Проф. Дуранкев, трудно можем да говорим за стабилност и растеж, когато цените на основните стоки ужасяват хората. Това призна наскоро и служебният министър-председател Гълъб Донев. Съществува ли механизъм за хармонизация между растежа и цените на стоките? Защото правителството предприе един такъв, ама не виждаме резултати.

- Точно тази възлова точка се изплъзна в решенията на предишното НС, тъй като то трябваше да постави въпроса ребром и да го реши по категоричен начин, а именно - растежът на доходите, не само на работните заплати, а въобще на доходите на хората, особено в т.нар. най-долна група, които са над 700-800 хиляди души. И тук възможностите са ограничени, и проблемът с работната заплата е отложен за 1 януари от следващата година, въпреки че е напълно възможно следващото НС да промени и този проблем, който възниква. Но това, което е във възможностите на служебното правителство, е, доколкото може, по морален начин да преразпределя в рамките на закона доходите и, разбира се, да се вслушва, както древните римляни са казвали, в гласа на народа. Народът категорично се разграничава в голяма степен от политическата класа, защото всички социологически изследвания, а те не са едно или две, показват, че българският народ е против войната, той е за мирно решение, а не за безкрайна война и битка до последния украинец, до победа. 

Второто е за справедливо разпределение и преразпределение на доходите така, че да бъде решен проблемът с инфлацията и този проблем да бъде забравен. И съответно има работа с икономически растеж, който да бъде догонващ другите страни от гледна точка на икономическо развитие, БВП на човек от населението и, разбира се, справедливо разпределение на доходите, въпреки че в условията на пазарна икономика работните заплати се тълкуват като разходи, което означава, че те трябва да бъдат ограничавани от страна на работодателите - конфуз, който непрекъснато тлее през последните почти 30 години. Работодателите са категорично против всякакво повишаване, даже с 5 стотинки, на работните заплати, но никога не казват какво става с растежа на техните печалби. Този въпрос също ще трябва да се решава донякъде в следващото Народно събрание. Скептичен съм в това отношение, тъй като голямата част от евентуално влизащите в следващото НС ще бъдат ясно изразени десни и десноцентристки партии, т.е. печалбите над всичко, а работните заплати - кой както може да се оправя.

- Как може едно правителство, дори и служебно, да балансира между доходи, инфлация и растеж, след като у нас тази пропорция е в пъти в полза на инфлацията? 1,4% е растежът. Прогнозно инфлацията за т.г. се очаква да намалее два пъти, а икономическият растеж - три пъти. Нещо не излиза математиката.

- Отличен въпрос. Нека да разровим целината още по-надълбоко, както се казва. Голяма част от растежа се дължи на военната индустрия, това не е тайна - 6, 7, 8 милиарда никак не са малко. Всеки продукт от военната индустрия няма пряка потребителска възвращаемост. Това са доходи, голямата част от които отиват в няколко хиляди или да кажем няколко десетки хиляди, но не в милионите, които се трудят в икономиката. И това няма да се почувства. Освен това служебното правителство няма правомощия да променя и да преразпределя доходите, освен в рамките на Закона за държавния бюджет, който е гласуван и е приет, и в това отношение ще трябва да балансира най-вече с т.нар. капиталови разходи. Вероятно вече го прави, няма данни още за януари, но капиталовите разходи се прехвърлят от единия в другия джоб, използват се като текущи разходи, като възможности за повишение, даже може би за плащане на част от пенсиите. 

И, разбира се, големите очаквания какво ще се случи след 1 април, т.е. на 2 април - знаменателна дата, и дали след 1 май ще има редовно правителство, което може да си позволи да промени на полугодието самия държавен бюджет. Но нека да подчертая още нещо. Този прогнозен растеж съвсем не е сигурен. Естествено, след случаите, които станаха със "Северен поток" 1, "Северен поток" 2, Кримския мост, могат да се очакват доста неприятни изненади от страна на Руската федерация и на нейните поддръжници, които могат да дръпнат Европейския съюз доста по-назад. И освен това тази тиха търговска война, която се води между ЕС и САЩ - разбира се, САЩ гледат националния си интерес, но планът "Байдън" дава такива субсидии, такава мощна подкрепа на голяма част от американските корпорации, които ЕС не може да си позволи. Европейската икономика може да мине накрая на годината даже на отрицателен растеж. Това ще е голяма беда, защото всяко задържане на растежа и на доходите, включително и в България, е предпоставка за неприятни социални вълнения.

- Все пак няма ли пазарен натиск за вдигане на заплатите?

- Има натиск за вдигане на печалбите и той се усеща във всеки магазин, защото една справедлива печалба е 8-10% рентабилност, а изчисленията показват, че, първо, имаме много нараснала рентабилност и, второ, силно влошено качество, особено при хранителните продукти, произвеждани в България - мляко, сирена, кашкавали, колбаси. Двоен удар е нанесен на българските домакинства - едновременно растящи цени с нарастващи заплати и, второ, едновременно намаляващо качество на голяма част от продуктите с намаляващи доходи. Това е големият проблем, това е големият конфуз на България. Наричахме го навремето двойно наказание на българския народ. Изглежда, че миналата година и сегашната година продължението ще бъде неприятно.

- Има ли решение?

- Решението е или правителството да промени правилата на играта, т.нар. комисии за защита на конкуренцията, за защита на потребителите да започнат да работят, не просто като регистратори, и правителството не просто да съобщава какви цени има и какво е станало с цените, а да се постъпи много по-смело, като, например, решенията, които Рузвелт проведе в неговата програма New Deal, след това Кенеди, която проведе. Също така и някои от решенията, които работеха в България, включително с твърди цени или твърди декларирани тавани на цените при обосновани, разбира се, печалби, не повече от 8-10% рентабилност. Иначе решението е ясно - богатите стават все по-богати в България, милионерите растат всеки месец с десетки, милиардерите също са доста, а обикновените хора, когато не могат да намерят своя поминък тук, който да осигури добро жизнено равнище, хващат самолетите, колите и заминават там, където ги търсят. 

Само да кажа, че в европейските страни, които са от т.нар. развит тип, в момента има недостиг на няколко десетки милиона работници и специалисти. Прогонваме се демографски, ще пострадаме по този начин икономически и ще останат само печалбите. Това не е най-доброто решение за нашата страна.

- Как изглежда задачата и как изглежда решението й?

- Задачата е с много неизвестни, защото сме оголени от гледна точка на демографската система. При нея имаме спад на раждаемостта, увеличение на средната продължителност на живота и бягство на почти 1 милион българи към страните, където има по-висока диференциална работна заплата. Това е диференциална рента за тях и, разбира се, по-добри условия на живот. Тази задача всъщност е нерешима, тъй като ЕС не си поставя задачата за едно догонващо и даже изпреварващо развитие на по-слаборазвитите страни. Погледнете трагикомедиите - не само България е такава демографски. Това са Литва, Латвия и Естония. Погледнете сега какво става с Украйна. Голяма част от тези, които са бежанци, едва ли ще се върнат в родната си страна даже при прекратяване на военните действия. Това е благодат и за Германия, и за Полша, за другите държави, където има недостиг на работна сила, а явно - и в България. Така че 27 страни са като един оркестър от 27 музиканти, където не е ясно какъв е диригентът и е ясно, че всеки изпълнява собствена мелодия, национална, и гледа да придърпа чергата към себе си, колкото може по-добре. 

* Заглавията са на редакцията

Със съкращения

Задава се тотална водна криза

автор:Дума

visibility 974

/ брой: 212

КЗП подхваща фирмите за бързи кредити

автор:Дума

visibility 903

/ брой: 212

БДЖ обещава да не закрива линии

автор:Дума

visibility 881

/ брой: 212

Президентският вот в САЩ започна без победител

автор:Дума

visibility 857

/ брой: 212

Скопие злобее срещу българската памет

автор:Дума

visibility 858

/ брой: 212

Истинската червена линия

автор:Александър Симов

visibility 707

/ брой: 212

Инвестиция в бъдещи визионери

visibility 775

/ брой: 212

Америка се готви за бунтове и анархия след изборите

visibility 988

/ брой: 212

Слугинаж

автор:Евгени Гаврилов

visibility 729

/ брой: 212

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ