Проектът АЕЦ "Белене" - не дали, а кога

Точно преди 37 г., през месец март на вече далечната 1981 г., тогавашният Министерски съвет приема постановление за определяне на Белене като площадка за изграждането на втора атомна централа у нас. Темата през годините  заприлича на мексиканска вълна. На моменти около нея витае пълно затишие, но има и времена, която тя владее голяма част от общественото внимание. От началото на тази година мексиканската вълна е в подем, защото  отново интензивно се заговори за АЕЦ "Белене".
Всички предпоставки този проект да бъде реализиран са налице. Съществува лицензирана площадка, оборудване, което сме платили, и  което отговаря на всички изисквания. Имаме необходимите кадри, които могат прекрасно да се справят с тази задача, заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова при последното си посещение на строителната площадка. Тя, заедно с изпълнителния директор на НЕК Петър Илиев, наскоро провери как върви изграждането на съоръженията за съхранение на доставеното руско оборудване.

Опити

След подобни изявления все по-вероятно изглежда, че управляващите ще се опитат да рестартират проекта. Според Петкова идеята да не се строи втората атомна централа явно вече не стои на дневен ред. Сега усилията са насочени към търсенето на източници на финансиране и инвеститор, който да подкрепи проекта.
Според енергийния министър приоритет на българското правителство сега е да намери най-доброто решение, свързано с реализация на оборудването за централата. Платените вече над 3 млрд. лв. пари на българските данъкоплатци задължавали  властите да предприемат действия.
Все пак сериозната задача, която стои за разрешаване, е не какво да се прави с платеното и доставено оборудване, а намирането на сигурни източници за финансиране на проекта.
А това по критериите на сегашното правителство означава, че реализация на проекта трябва да стане върху пазарна основа, без инвестиции от страна на държавата и без договори за дългосрочно изкупуване на произведената електрическа енергия. Ако тези условия обаче останат, шансът да се намери частен инвеститор клони към нула. Също така няма как държавата да не поеме отговорност за радиационния риск на такъв проект.


Решение

Формално решението какво ще е бъдещето на АЕЦ "Белене" трябва да бъде обявено през лятото, след като неотдавна Народното събрание поиска до края на юни да му бъдат предложени варианти за реализация на оборудването. За изпълнение на тази задача в министерството на енергетиката вече е създадена работна група, към която са включени експерти от всички компании с отношение към проекта - Националната електрическа компания, Българският енергиен холдинг, АЕЦ "Козлодуй" и Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци". В края на миналата година Българската академия на науките излезе с доклад, според който страната ни и регионът имат нужда от нови енергийни мощности и че АЕЦ "Белене" може да е рентабилен проект макар и с известни условия като цената на кредитите, ръста на потребление и други фактори. Докладът на БАН също беше възприет като търсене на експертна подкрепа за възобновяването на проекта. Както е известно, аргументите за изграждането на втората ядрена централа в него преобладават.
По въпроса кой всъщност ще влезе като инвеститор в проекта в момента актуален е интересът на най-голямата държавна енергийна компания в Китай - China National Nuclear Corporation (CNNC). Интересът на CNNC, както и на  други китайски компании станаха известни  още през 2016 г., но тогава все още правителството не беше решило дали да възражда строежа на АЕЦ "Белене".

Аргументи

Сега обаче все повече става ясно, че кабинетът ще отмени наложения през 2012 г. мораториум върху ядрения проект, но все още се чуди с  какви точно аргументи да стане това. Доколко китайският интерес е реален ще стане ясно в рамките на процедура, която ще бъде стартирана, ако се вземе решение за изграждане на АЕЦ "Белене". Още повече, че през годините  с подобен "интерес" се появявали и други инвеститори. В началото на това десетилетие  на хоризонта се беше появил някакъв американски пенсионен фонд, но явно неговите инвестиционни намерения бързо затихнаха. "Уестинг хаус" също беше актуален, но за кратко.
Сега актуална е друга идея - премиерската. Той лансира варианта АЕЦ "Белене" да се превърне в балкански проект, в който да участват наши съседни държави. Макар въобще да не е ясно как една атомна централа може да бъде изградена като общ обект от няколко страни. Проблемът с финансирането в такъв случай е може би най-малкият. Далеч по-сложно е разпределянето на риска, отговорностите при управлението и експлоатацията, както и продажбата на произвежданата електрическа енергия.
Не е ясно и колко реален е вариантът инвестициите  за АЕЦ "Белене" да дойдат от Европейската инвестиционна банка. На конференция в София в началото на месеца от висшия мениджмънт на банката обявиха, че по принцип тя не финансира изграждането на нови енергийни мощности.
Различните възможности за подновяване на спрения строеж на АЕЦ "Белене" трябва да бъдат  сложени на масата до края на юни 2018 г., както парламентът изиска от министъра на енергетиката Теменужка Петкова. В своеобразната пътна карта ще бъде включено и пристигналото  в средата на февруари писмо за интерес към ядрения строеж от "Чайна нешънъл нюклиър корпорейшън" (China National Nuclear Corporation Ц CNNC).
Вариантите за АЕЦ "Белене", по които експертната група в министерството вече работи, ще имат икономическа и финансова обосновка, така че да бъде взето единствено най-доброто решение за България - от една страна, да се гарантира енергийната сигурност на целия регион, от друга - да има възможност за реализиране на печалба. Поне такива са официалните намерения на управляващите.
Както е известно, проектът за АЕЦ "Белене" вече е получил одобрението на Европейската комисия, но някои енергийни експерти са на мнение, че е необходима допълнителна нотификация при неговия рестарт. По всичко личи, че в крайна сметка за АЕЦ "Белене" не е "дали", а "кога" ще започне нейното строителство. Разбира се, за това трябва да има най-малко две условия. Сигурен инвеститор и политическа воля.



Вариантите

В момента пред проекта за АЕЦ "Белене" според енергийни експерти стоят четири варианта.
- Първият е просто България напълно да се откаже, като тогава проектът ще пропадне, както са пропадали и други крупни проекти. При подобен вариант загубите за държавата лесно могат да се сметнат. Към вложените досега 3 млрд. лв. трябва да се прибавят и парите за оборудването, ако то не бъде продадено.
- Страната да довърши АЕЦ "Белене" като собственик на проекта със 100% държавно участие. Това значи, че България ще разполага изцяло с тази централа в бъдеще и ще взема решения. Този вариант е малко възможен, защото правителството нееднократно е декларирало, че не може да отдели 10 млрд. лв.
- Втората атомна централа да бъде построена с финансов партньор. След  като България вече е похарчила над 3 млрд. лв. за строежа на площадката и оборудването, тя може да покани съдружник за довършването на централата. В какво съотношение може да бъде това съдружие е въпрос на бъдеща преценка и преговори.
 - Проектът да бъде продаден 100% на чуждестранен инвеститор. Според енергийни експерти в света подобно нещо не се е случвало, защото във всички случаи държавните регулации в такава област като ядрената енергетика са неизбежни.  Това са много сложни въпроси и затова да се говори за изцяло руски, китайски или американски проект на българска територия е много трудно.