Праведникът на света от Коньовица

Феня Декало
Тел Авив

Българите, обявени за "праведници на света" от института "Яд Вашем" към едноименния мемориал на жертвите от Холокоста в Ерусалим, са 20. Най-известните сред тях са митрополитите Кирил и Стефан, Димитър Пешев -подпредседател на Народното събрание, членовете на Кюстендилската делегация настоявала пред цар Борис III за спасяване на сънародниците им с израилтянско вероизповедание. Заслугата им е, че са спасили 50 хиляди евреи, населявали традиционните български територии. Но има и съвсем скромни хора, които не са се опитвали да спасят всички, а само са помагали на своите съседи и приятели. Такъв е Младен Иванов, родил се и израсъл в Коньовица.
Бай Младен е седнал под сянката на портокалово дърво в двора на общежитие за стари хора в "българската столица на Израел" Яфо. Пийва сок от чашките заедно с трима приятели (лекарите са им забранили ракийката, но от време на време си сръбват и от нея) и си говорят на български.
По-късно, когато се качваме в двустайния апартамент, който бай Младен обитава срещу символична сума (тя е такава и за другите жители на двата корпуса на общежитието), на най-видно място в рамка е дипломът за "праведник на света". Съвсем немногословно българинът започва да обяснява как е получил званието. Приятелите му доста по-нашироко допълват разказа му.
Грамотата, съпроводена с посадено дърво в алеята на славата и паметна плоча в мемориала "Яд Вашем", получил, защото бил съден от ЗЗН в България и лежал половината от двегодишната си присъда в пернишкия затвор. Осъдили го за укриване на петима евреи, сред които Анжел Вагенщайн и Елия (Лико) Селиктар (бъдещ директор в "Българско фото"), а останалите са двама младежи, избягали от еврейски трудов лагери на път за партизанския отряд, и един партизанин, слязъл в града за да ги посрещне.
Баща му имал фурна почти в еврейската махала на София, сега с гръмкото название "Зона Б-5". Като момче Младен играел както с българчета, така и с еврейчета. Между двете световни войни никой в София не правел разлика по етнически признак. Още когато излязъл ЗЗН и ограничили възможността за движение на евреите, Младен и негови приятели обявили, че са им откраднати личните карти и им издали други, а от старите им карти направили документи за приятелските момчета - еврейчета. Само сменили снимките и ги подпечатали с изработен специално за случая фалшив печат. Много от приятелите му вече били нелегални и се присъединили към партизански отряди. Други с тези документи можели да напускат трудовите лагери, задължителни за пълнолетните мъже - евреи.
Младен не участвал в прочутата демонстрация на евреите против интернирането им от София, но много ясно почувствал заминаването на съседите си - евреи. В техните домове се настанили доста нагли хора, които се разпореждали с имуществото както си поискат. Месец след заминаването на евреите Младен бил мобилизиран. Изпратили неговото подразделение в Сърбия - да гонят тамошните партизани. Той бил ординарец на един офицер. Офицерът го избрал, защото умеел да шофира и бил грамотен, та го използвали и за писар. Станал свидетел на мародерствата от страна на войниците, изнудвали селяните да им дадат вино, ракия, сирене, кокошки. Ако не им ги давали доброволно, просто си ги крадели. Той бил възпитан да не пипа чуждо, а и виждал, че границите са нещо измислено, а хората, които говорили на така близък за разбиране език, били толкова бедни, колкото и тези, сред които бил израсъл. Дори стопанинът на квартирата, където бил настанен заедно с българския офицер, получил призовка за мобилизация. Жена му се тюхкала, че нямат втори чифт долни дрехи, а и нямали пари да купят. Младен бръкнал в раницата си и им дал третия чифт, който имал там. Влязъл в положението на хората, които нямали излишни пари, а трябвало да хранят две деца.
Когато най-накрая му дали отпуск, Младен минал през София и заминал за Плевен, където били изселили любимото му момиче Буча - еврейка. Пътувал и до Кюстендил, където били останалите му приятели. И последните два дни от отпуската останал в София. Тогава при него пристигнали две от момчетата, с които бил отраснал, и помолили да ги скрие. Фурната на баща му не работела - нямало брашно, и той им предоставил помещението за месене на хляб над нея, което нямало прозорци. Не познавал трима от пристигналите 5 души, но нали били приятели на приятелите, нищо не казал. Самият той не знае кой и как направил донос, че крие евреи. Изглежда, те са излизали и някой от махалата ги е познал и проследил, но на втората вечер в дома нахлула полиция. Анжел Вагенщайн и още двама от гостите му ги нямало (може и да не са преспали във фурната), но хванали двамата плюс цяла раница с продукти. Следвал военен съд, но адвокатът, който го защитавал, успял да измести акцента на делото от укриване на политически неблагонадеждни лица в укриване на евреи и присъдата била по ЗЗН.
След 9 септември Младен си останал шофьор. Вероятно за това изиграл роля и фактът, че искал... да се изсели в Израел заедно с евреите, за да последва любимото си момиче. Дори успели да изготвят документ, че едно еврейско семейство го е осиновило, но милицията го свалила от влака.
На няколко пъти след това отивал за по наколко месеца да поработи на черно в Израел и да донесе някой лев на семейството си в София. Приятели го уреждали да залива с асфалт покриви или да работи в строежа на ашдодското пристанище. На заминаване му пълнели багажа с всякакви подаръци. Давали и пари. А в София нямало лято, когато да не му дойдат на гости поне две семейства от Израел, все бивши съседи и приятели. Младен така и не станал партиен член. Все повтарял, че не е достоен. Не се полакомил да стане и "активен борец", въпреки че всички знаели, че е бил политзатворник. Дъщеря му работила като бръснарка, а синът наследил бащината професия, станал шофьор.
След промените през 1989 г. му дошли на гости наколко приятели от Израел и почти насила го завели в Обетованата земя. Но той нямал никаква помощ от държавата и можел да работи само като гурбетчия. Тогава приятелите събрали показания, че той е укривал евреи по време на фашизма в България (което си е чиста истина) и с доста упоритост успели да извоюват за него званието "праведник на света".
Сега техният приятел е третиран както и местните евреи, но има и задължения: да се среща с децата от околните училища и да им разказва за своя подвиг и за спасението на евреите в България, да седи в президиумите на мероприятия за различни празници. Осигуряват му допълнителни медицински грижи. Има и пенсия. А всяко лято се връща за няколко месеца в България. Минава през своята квартира в София, където сега живее внукът му - майстор в автомобилен сервиз, и отива в Нови хан при роднини, които имат къща с двор.
Самият той разказва, че познава още двама такива обикновени хора като себе си, получили почетното звание. С разбиране се отнася към усилията на един евреин - Самуил Ардити, който отделя много сили и средства да издирва други българи, достойни да станат "праведници на света". Наскоро успял да извоюва званието за последния от членовете на Кюстендилската делегация - Владимир Куртев, а сега се опитва да убеди строгата комисия от "Яд Вашем", че за това звание е достойна Лиляна Паница - секретарка в зловещото Комисарство по еврейските въпроси, която първа намира връзка с ръководителите на евреите в София и им издава, че вече е подписано писмо за депортация и на евреи от Кюстендил, Дупница и Пловдив за лагерите на смъртта. А в Библията пише: "Да бъдеш предупреден, е половината от пътя да бъдеш спасен."