Поредната смяна на отдавна сменената система

Като се засменя системата, та тридесет години. Но топлото слънце на всеобщото щастие така и не пекна. Нито времето се оправи, та да стане само за живот. И лозунгът за смяна на системата отново излезе на улицата.

Вглеждам се в лицата на протестиращите и почти не виждам познато. Отдавна не съм в политиката, но едва ли това е обяснението. Просто на площадите и по кръстовищата днес са други хора. Не са нито самоназовалите се за умни и красиви, нито самозапалващите се. Някои твърдят, че докато не дойде друго поколение, нещата у нас трудно ще се променят принципно. Но то дойде. И в момента се бунтува. Основната част от недоволните са 20-40-годишни. Родени са около или след промените, та не само няма как да си спомнят каквото и да било за предишното време, но и ако имат все пак някаква представа, тя е негативна, защото е формирана в условията на безмилостното отрицание на всичко някогашно. И въпреки това настояват за смяна на системата.

Родителите им се бяха запленили по същия лозунг. Синята сполука им обещаваше трудът на единия от съпрузите да позволява дом, вила и кола за всяко семейство. Приватизацията да направи всекиго собственик. Селяните да си върнат земята и с печалбата от обработването й да си купуват цели влакови композиции с трабанти. Да се запази безплатното образование и здравеопазване. Да се прекратят беззаконията. По-голямата част от приходите да отива за духовни потребности, а по-малката - за материални. Всъщност надеждите бяха за повече социализъм, но тъй като тогава бяха успели да го направят мръсна дума, това не се казваше на глас.

Системата вече отдавна е сменена. Повторният български капитализъм е налице - първобитен, ненаситен и зъл. Донесе ни най-голямото разслоение в ЕС, най-тежката бедност, най-високата смъртност. И е нормално младите да не желаят повече да живеят така. Една част напуснаха страната, други останаха, но искат смяна на системата. Ако се разтълкуват посланията им, ще се види, че съдържат поне мъничко социализъм. Но и те като родителите си не използват тази дума. Нисък е хоризонтът на целите им - да се промени формата на държавно управление, да се намали броят на депутатите, че и начинът, по който се избират, но, сакън, капитализмът да не се пипа.

А капиталът това и чака. Все едно му е какво ще е управлението, важно е да не му пречи да извлича максимални печалби. Ако се гарантира запазването им, може да приеме и дори да насърчи отделни промени, колкото да не се промени същественото. Властта също това чака и не се старае дори минимално да хигиенизира управлението. Българското гражданство се продава, в банковите касети на отговорни длъжностни лица се спотайват стотици хиляди недекларирани левове. А на премиера дори в най-напрегнатия момент "Шоуто на Слави" му е по-важно от парламента. Може би, защото на диванчето намира събеседници на нивото си. Или с отсъствието си иска да се разграничи от интимния тип кадруванe. А може би просто не е имал време да отиде до най-близкото кръгово и да намери подходяща според представите си кандидатура.

Преди три десетилетия надеждите на бащите бяха за повече социализъм, макар и формулирани като смяна на системата. Децата им също настояват за смяна, като част и от техните искания вече са били реалност, но при социализма. И тогава, и сега обаче получават не онова, което искат. И не само защото не го назовават с точното име. А тъй като поддържаният от тях вариант за смяна на системата всъщност не я сменя.

Други текстове от автора на www.ivoatanasiv.info