Плашат ни с Жан
/ брой: 244
Забравете тезата за лошия Дянков, призова премиерът. Че ако той се огъне под натиска и даде всички пари, които се искат, ще обеднеят всички българи наведнъж както при Жан Виденов.
Любим похват на Борисов е да сравнява. Преди 15 години обаче ситуацията беше доста различна от сегашната. Червеното правителство се беше довело до почти пълна международна изолация. Не само помощ, но и съдействие и даже елементарно съчувствие не идваше отникъде - ни от Запад, ни от Изток. Стотици кредитни милионери видяха в дестабилизацията шанс чрез обезценяване на валутата ни да прехвърлят огромните си задължения върху гърба на народа. И те разтвориха кесиите си, за да финансират ескалацията на недоволството. След пътуването си до Щатите Костов превърза главата си със синя лента и се включи в продължилите 40 дни шествия. Ние няма да позволим червените да правят приватизацията, закани се той. И не миряса, докато паричната ни единица не се срина от 300 до 3000 лева за долар. Свидетели сме сега как дори една Франция кляка, ако протестиращите блокират само за няколко дни петролните бази, та какво остава за България. Виждаме какво се случва и в Гърция. Само че за разлика от елините ние не умеем да осребрим и да позлатим собственото си недоволство с европейски пари. Няма и кой да ни го позволи. Тогава и никой не мислеше в тази посока. Бакърджиев беше изготвил плана за въстаническите действия. Ще затворим държавата, закани се той, и наистина страната бе скована от блокади и барикади. Повечето българи обедняха, но не всички вкупом, както плаши Борисов. Някои направо удариха кьоравото. Банковите фалити изчистиха многомилионните задължения на хитреците. А водачите на протестите влязоха в управлението и в хода на приватизацията наблъскаха три четвърти от активите на България в джобовете си, и то за жълти стотинки. Та да могат сега дори данъчните да се учудват, като прелитат с хеликоптера над имотите им. Но колкото и да се взират, няма да открият нищо на Жан Виденов, най-много панелката му да им се мярне някъде.
Сега е друго. Управленските гафове се трупат като Вазовата грамада, но Борисов продължава да е народен любимец. Разполага и с рейтинг, и с доверие да прави каквото намира за удачно. Собствената му партия, за разлика от БСП при Виденов, когато червените събрания протичаха като седесарски митинги, не му създава никакви проблеми - каквото той каже, това става. В правителството атмосферата е същата, не е по-различна и в парламентарната група. Народецът е кротък, опозицията е крехка и тихичка, с изключение на неколцина с поизхабен самоконтрол. Стачки почти няма, на демонстрациите, с малки изключения, се явяват по стотина-двеста души. Е, и сегашното управление си има врагове, някои от които - вече дори в ареста, но тъй като някога са си били и приятели, и съдружници, все ще се разберат по семейному. А външната подкрепа е забележителна или както се изразява премиерът - безпрецедентна. Радват му се и в Европа, и по света, мерят му гърба с педи, дават му по две втори на официалните вечери. Това дори изнервяло до полуда опозицията, по думите на самия Борисов. Въобще - да ти е драго да управляваш!
В тази ситуация трябва да си доста талантлив, за да докараш българите пред прага на общо и бързо обедняване. В това отношение дарбата на правителството е уникална. Тласкан от фиксидеята за влизане в зоната на еврото чрез балансиран бюджет и нулев дефицит, финансовият министър спря плащанията към фирмите, отприщи лавината на взаимната задлъжнялост и фалира икономиката. А премиерът вместо воден от здравия си инстинкт за оцеляване да го изрита зад Океана, не дава и косъм да падне от главата му. И правителството започна да се държи като онези одиозни фигури, които вземат кредит след кредит и с всеки следващ плащат някой от предишните. Общите им дългове нарастват, но това не ги плаши особено, защото никой кредитор няма интерес да се случи нещо лошо с длъжника му. Та и сегашната власт, като не е в състояние да прави пари за публични нужди, първо изхарчи голяма част от наследения фискален резерв, а после започна да жонглира със сумите, които все пак влизат в хазната. Взема от здравните вноски, за да плаща пенсии, за лекарите пък ще копне средства от друга сфера, а когато и в нея назрее недоволство, ще повтори номера с трета област. Днес национализира частните пенсионни фондове, утре ще посегне и на депозитите на дребните спестители в банките. Все с надеждата на затъналия в кредити, че ще оцелява, защото всеки иска длъжникът му да е жив и здрав.
Може би затова на последното заседание премиерът посъветва министрите да не им пука. Което подсказва, че вътрешно вече сигурно е притеснен. Защото утре името на плашилото няма да е на Жан. А на този, който дори при сегашния небивал управленски комфорт ни пусна по улея на масовото обедняване.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info