Живот със загар по рождение

Мургав мъж седи и продава лук и чесън насред улицата. Мургава леля носи легени с пране. По улицата няма начин да се мине с висока скорост - цялата е полегнал полицай до полегнал полицай. Това обаче не пречи на добре поддържан породист кон да мине в тръст с мургавия си собственик на гърба. Следва каруца с намереното по софийските кофи. А след нея нагиздена старичка кола, от която звучи музика на макс. Е, това е с две думи столичният квартал "Факултета".
В известния като един от най-големите ромски квартали всичко е цветно. И тук обаче си има разделения. Оказва се, че не всичко е кражба, ровене по кофите и това, с което повечето хора описват ромите. Оказва се, че има една немалка група млади хора, на които им се иска нещата да започнат да стоят по малко по-различен начин.
Въпреки сметището игрите са весели

Училището

Искаме да учим, казват те. И не просто да учат. Те искат да завършат училище, а някои от тях дори да продължат след това и с висше образование. Гордостта на групичката е едно от момчетата, което тази година ще завърши 11 клас. Само още една година и ще осъществи мечтата си. А тя е простичка - да вземе тапията, да си намери работа, да си подсигури живота. А след това да създаде и семейство. Тези млади хора не бързат да се женят. И сами признават, че това не е типично за техните среди. Те водят усилени разговори с общината. Искат да се поднови вечерното образование в училището в квартала. Защото те са заедно и искат да учат заедно. Преди са ходели в училището на различни занимания. Сега пък се събират в клуба на БСП в квартала. И това, което ги предизвиква най-много, са турнирите по шах.

Като няма игрище...

Все ни забравят

В първия момент, когато чуеш това от устата на хлапе първи-втори клас, може да ококориш очи. Странно или не обаче и хлапетата искат да учат, искат да ходят на детска градина, а по някои политически теми разсъждават дори по-умно и остро от възрастен. Веднага се очертава тарторът на групичката малчугани - едричко, пълно момче, със строго сериозен поглед, шапка с козирка и завидна сребърна обеца на едното ухо. То ръководи групата - кога да говори, накъде да тръгнат, а изведнъж се отпуска и заявява: "Що не вземат да го махнат този Бойко Борисов, той само развали нещата". Неговата логика защо нещата са развалени е простичка. Игрището за футбол, което Бойко Борисов е открил, вече прилича на сметище. Той не знае, че и неговите съкварталци не са се постарали да го опазят. Неговата логика е простичка и защото иска едно единствено нещо - детска площадка. Сега той ръководи отбора си на нещо като сметище. Топката на хлапетиите се въргаля сред остатъци от храна, различни ненужни вече предмети, дори умряло куче. Никой не може да обясни на хлапето защо тук не може да има площадка или игрище. А не може да има, защото тези, дето искат да я направят, нямат право, защото земята е общинска.

И проблеми не липсват

Във "Факултета" има няколко футболни отбора. Те тренират непрофесионално, но важно е желанието. Самите момчета обаче осъзнават, че създават проблеми, отивайки да играят в "Красна поляна". Едни от тях казват, че сами разбират, че част от приятелите им са по-шумни, така пречат на хората в почивните дни, а после ставали неприятни неща. Под неприятни те разбират тук-там някое сбиване. Но сами коментират, че след това тези боеве се изкарвали като нещо съвсем различно. Настройват хората, като казват, че да речем са ни били на етническа основа. Няма нищо такова, всичко е заради едно игрище, разказват по-големите. Сега те са се заели да учат малките на триковете от футбола.

Детските градини

Градинката, превърнала се в сметище, на която ритат малчуганите, всъщност е била наистина градинка към детска градина. Защо я разрушиха, така и не доумяват хората от квартала. В градината е имало много деца. Дори да се струва странно на някои, хората признават, че искат да дават децата си в забавачки. А логиката им е доста мъдра. Те сами осъзнават, че ако детето им не ходи в градина, ще има проблеми в общуването с децата. Доста често се оказва, че след градината се пропускат и първите години в училище.

Лабиринт без изход

Като нямаш образование си за никъде. Това са го осъзнали момчета на по 21-22 години. Дето се вика, по-добре късно, отколкото никога. Само че защо те трябва да минат през безброй бюрократични препятствия, за да получат образование, щом го искат. Това е кръгът, на който никой толкова години не може да намери изхода. От Европата ни хокат за отношението към ромите.
А фактите, заради които това се случва, не са много. Може би трябва да се намери точната програма, точният начин. Защото и сред ромите има такива, които искат нещата да се случват и са готови да "образоват" своите. Само че, за да се случи това, трябва да се промени разбирането, че ромите са нещо, което останалите ще променят. Просто трябва да се намери диалогът, а парите и програмите оставата на второ място.