Врабчета и гугутки

-Пешо, радвам се, че те срещам. Имам да ти споделям. Ще ме разбереш. Ти си сътрудник на вестник “Третовъзрастник”. С журнализъм се занимаваш. Аз пък направо си станах писател и поет!
- Ти!?!? Че нали миналата година се пенсионира от армията като артелчик. Цял трудов стаж мармалад и мръвки разпределяш за войската, и сега – писател, че и поет!?
- Мармаладът и мръвките са вече минало далечно. Пенсионирах се и станах охранител. Два дни работа. Два дни почивка. Свободно време – бол! И реших да стана писател, а не да скучая и да мисля за развратности. Ама писателството отвътре ми дойде...
- Ами защо покрай внуците с нещо не се занимаваш?
- А, правилно си ме схванал. Понеже много често внуците ми тикат да занимавам в свободното време, та покрай тях станах детски писател и поет.  Опознах дечицата и ме напъна детска поезия и проза.
- Гледай да не се вдетиниш много, че скоро да те видим с кофичка и лопатка на пясъчника при малчуганите от детската градина.
- Нямам време. Пиша!!! Ето – вчера избамках на работа десет стихчета и най-хубавото ще ти го кажа направо: “С майката и със бащата, вий ходете във гората, ех, дечица, ах дечица! Че и хитрата Лисица, и лукавата Вълчица, и от изток, и от запад, дебнат ви, да ви излапат!” Видя ли как ми се получават стиховете!?
- Потресе ме! Ще ме хоризонтираш!
- Чудесна, римувана хубавост, нали? Показвам на малчуганите опасностите, които ги дебнат, а и правия път им показвам. И ги уча, че без мама и тате, ще ги излапат!
- Е, защо го удари на писане? Не е ли по-добре да си вземеш кошери на село или козички.
- Не! За писане съм роден. Пък и искам да влезна в читанките. Днес избамках едно разказче този път. И то страшно хубаво ми се получи. Значи едни деца в игри и закачки си провеждат деня. И от сутринта, та до късна вечер бият врабчета с прашки. После си правят скара и сред много смях ги пекат и ги изяждат врабчетата. Но до късна нощ все пак си учат уроците, защото искат да си останат отличници!
- Е, това вече ми дойде много!!! Как можеш да даваш за положителен пример деца, които убиват врабчета и ги ядат!? Тези нежни същества, врабчетата, които освен трошички нищо не искат от този живот. Най-искрените патриоти, които не мечтаят да летят на Юг, когато стане студено. Направо ме отчайваш.
- Прав си, Пешо. Разказчето е хубаво, но ще трябва да го поправя. И ще стане още по-хубаво! Вече знам как да стане това. Просто ще заменя врабчетата с гугутки.