Реставрацията e интересна професия

ЕЛИЦА ЦВЕТКОВА е родена на 18 септември 1976 г. в Плевен. Завършила е Националната художествена академия, специалност консервация и реставрация, магистър. Докторант в катедра "Реставрация" (до 2005 г. - катедра "Консервация и реставрация"). Защитава дисертация на тема "Живописни техники за рисуване върху текстил. Проблеми на реставрацията". Притежава научно-образователна степен "доктор". Изкарва курс по реставрация на текстил в Центъра по консервация на Квебек, Канада. След това - в Лабораторията по консервация и реставрация към музея Бенаки, Атина, Гърция. Удостоена е с награда на Министерството на културата за високи творчески резултати (като млад музеен специалист) по случай 24 май - Деня на българската просвета и култура. Елица Цветкова реставрира икони, стенописи, картини, произведения от рисуван текстил, етнографски тъкани. Сред работите й са изработване на царските икони и иконните изображения върху царските двери, венчилката и рипидите към иконостас в параклиса "Св. Георги" - с. Горни Дъбник, както и проектиране на мозаечна украса към него. Участва в изработването на стенописи в музейното копие на "Александровската гробница" (IV в.пр.н.е.) в Музея на тракийското изкуство в Източните Родопи, с. Александрово, Хасковска област. През тази година започва реставрация на знамето на Старозагорското въстание (1875), собственост на РИМ - Стара Загора. От 2007 г. работи като реставратор в Националната галерия за чуждестранно изкуство в София.

 "Има шанс да работиш върху невероятни произведения на световната култура "


- Как избрахте консервацията и реставрацията за ваша професия?
- Колебаех се между специалностите пространствено оформление и илюстрация на книга. Тъй като не съм завършила художествена гимназия и знаех, че много трудно се влиза в академията, особено когато не си се занимавал с рисуване - ходех на курсове две години, но това не е като да учиш пет години в училище - реших, че ако кандидатствам с рисуване, няма да имам големи шансове. Разгледах справочника и видях, че за консервация и реставрация се кандидатства с химия. А химията винаги ме е привличала и мислех, че това е моят шанс. Знаех, че мога да се подготвя добре, така и стана. Не съжалявам, защото това е прекрасна професия. Много ми е интересна, надявам се да бъде и занапред.
- С какво точно се занимавате в Националната галерия за чуждестранно изкуство?
- Понеже сме петима души реставратори, които работим с още двама помощник-реставратори, налага се да обработваме различни видове обекти. Сред тях са картини върху платно, скулптури с полихромия, позлата и инкрустации от Югоизточна Азия и дървени пластики от Африка, скулптури от гипс, камък и мрамор. Личните ми професионални интереси са насочени към реставрацията на текстил. С това се занимавам в частната си практика. Преди два месеца бях на уъркшоп по реставрация на етнографски костюми в Жирокастра, Албания. Работила съм и с музеи в страната, които имат нужда от реставратор на текстил. Например Регионалният исторически музей в Русе, а сега реставрирам знамето на Старозагорското въстание от 1875 г... В Националната галерия за чуждестранно изкуство има текстилни произведения, но те не са основно звено в постоянната експозиция и са в сравнително добро състояние.
- Има ли работа? Младите хора интересуват ли се от реставрацията на художествени произведения? 
- Това е много интересна професия, но според мен много непопулярна в България. И недооценена. Хората, които се занимават с нея, трябва да са наистина обучени специалисти. Защото голяма част от тях, особено от по-старата школа, всъщност не са завършили реставрация. Те са химици, физици, инженери, археолози, които се занимават с реставрация. Да се продължава тази тенденция, след като вече съществува специалност консервация и реставрация във висшето ни образование, не е добре. Консервацията и реставрацията в световен план се развиват и изискват да имаш необходимото образование. Ако не си преминал петгодишен курс в академията, трябва много време практика и то под ръководството на специалист, за да може да взимаш правилни решения. Не бива да се допускат грешки, когато става въпрос за изкуство, оцелявало векове наред. В един момент то попада в твоите ръце и трябва да си достатъчно отговорен, за да го съхраниш, реставрираш и консервираш, така че творбата да може да продължи да съществува и за бъдните поколения.
- Кои са най-често срещаните проблеми във вашата сфера?
- Заплащането като цяло в музейната сфера е много ниско, но не само реставраторите са заплатени ниско, всички музейни работници са на това положение...
- Излиза, че в България един музеен реставратор трябва да работи на две-три места, за да може да се издържа.
- Да, благодарение на частната си практика преживявам. Моето семейство успява да се издържа и поради това, че съпругът ми, който също е реставратор, се занимава с реставрация на стенописи. Това е по-високо платено, но напоследък работата намаля. В световен мащаб все повече се налага тенденцията да не се оставя състоянието на произведенията да се влошава до такава степен, че да има нужда от реставрация. Набляга се на консервацията, особено на превантивната - това означава осигуряване на условия, в които произведенията да съществуват, така че да не се разрушават, да не се влошава състоянието им. Това също изисква средства, но не толкова много.
- Реставраторският труд в чужбина по-платен ли е? Цени ли се?
- Реставрацията е много скъпа професия. Асоциацията на реставраторите в България, заедно със секция "Реставрация" към СБХ, е приела официална тарифа, според която работата по реставрация е 30 лв. на час... На Запад се заплаща от 30 до 50 евро на час, може би и повече. 
- Замисляли ли сте се да заминете в чужбина?
- Много е трудно българин да си намери работа като реставратор в чужбина. Дори да успее, ще бъде чиста случайност и това го показват опитите на мои колеги. Много от западноевропейските страни имат дългогодишни школи със сериозен опит в реставрацията, които произвеждат свои кадри. Например в европейските музеи, където заплащането е високо и работата е престижна - тези места обикновено са заети. Ако не са - никой не иска чужденец да работи там, където се пазят културните ценности на съответната държава, което е съвсем обяснимо. Предполагам, че има значение и това, че България се намира в Източна Европа.                   
- Какво ви дава работата?       
- Много е хубаво да работиш като реставратор в музей, защото има шанс да се докоснеш до невероятни произведения на световната култура и да работиш върху уникални обекти. Доволна съм, че постъпих на работа в НГЧИ, въпреки ниското заплащане. Мисля, че научих много неща и не съжалявам.
Напоследък много се спекулира с думата реставрация. Тя се греши, особено по отношение на сгради и архитектурно наследство. Тя се греши с реновация и рехабилитация, които само частично имат връзка с реставрацията. А това е дейност, която запазва оригиналните качества на произведението. Това е реставрация, а не просто да пребоядисаш някоя сграда и да твърдиш, че си я реставрирал. Хубаво е да се прави разлика.